Синусоидалната вълна
Наскоро участвах в мероприятие, което ми показа голяма част от „вълната” и в последствие написах тази статия.
Много ученици не разбират важността на тренировките или пък защо тренират, тяхната цел или техниките!
Генерал Чой започвал с обучение под името, „Основна информация”, като обръщал внимание на следните правила:
7. Учениците трябва да разбират техниката, която изпълняват.
8. Учениците трябва да илпълняват всяка техника с реализъм.
Тази статия не е с цел да обсъжда индивидуалните техники от т.7 , въпреки че някои може да са изтъкнати в контекста на тази статия.
В тази ера на три основни ITF федераций и много самостоятелни Таекуон-до школи, сега има три основни вариации на ITF формите (когато използвам ITF не отричам другите организаций, а просто стилът т.е, стилът на Чонг-Хон, който е най-разпространеният).
ИМА ТРИ ВИДА ТАЕКУОН-ДО:
-
Много старо, почти с вид на карате-подчетани са усукванята в бедрата и ханша, без мърдане на рамената, без отскачане от колената и дори без вълна.
-
Оригиналното, наблагащо на рамената и скоковете, но без вълна.
-
Новото, без усукване, но с много вълна (както днес се учи).
ПЪРВО, НЕКА ДА ОБЯСНЯ ЗАЩО ПО-ГОРЕ ИЗПОЛЗВАМ СТАРО, ОРИГИНАЛНО И НОВО.
Нарекох старото „много старо” защото този стил бил модерен, когато Таекуон-до все още се създавало като бойно изкуство и затова съдържа някои черти от каратето (което не е лошо), но според периодите на Таекуон-до този стил е стар.
Нарекох оригиналното „оригинално” защото в него има някои черти от старото, като усукването в таза, но и отскачането от коляно и т.н.
Движенията вече били по-отпуснати и учениците са очаквали ритмични движения в тяхното представяне. Според мен по това време Таекуон-до намерило своята идентичност.
Нарекох новото „ново” като обратното на това, което много вярват, вълната просто е била модефицирана, може би по-малко в другите страни, отколкото във Великобритания. Така че вълната относително имала нов вид.
КОЙ МЕТОД ТРЯБВА ДА ТРЕНИРАМЕ?
Това е въпрос, на който само инструкторите могат да отговорят, тъй като ученик следвате пътят на вашия инструктор, а като инструктор вие следвата вашата федерация и това, което тя иска.
Когато аз или мой ученик говорим с представител от друга зала за това колко често на тренировка ученик казва, че тренировката е за баланс, уравновесяване, физическо напрягане и развиването на ритмични движения, да тренират някоя опасна техника, която може да нанесе щети и т.н.
Докато всичко горе е вярно, то винаги носи накаква полза за трениращите.
Ако погледнем по-нагоре и видим съществената информация за движенията, които трябва да изпълняваме с реализъм, тогава следните факти влизат към тях:
- За да може една техника да бъде реалистична, тя трябва да е бърза, бавните техники са слаби и са неуспешни в 99% от случаите (вкл. Блокове и удари).
- За да може една техника да бъде реалистична, тя трябва да бъде точна.
- За да може една техника да бъде реалистична, тя трябва да бъде силна.
- За да може една техника да бъде реалистична, тя трябва да бъде инстиктивна (особено при блоковете).
Така че вече навлизаме във вълната. Тя е била представена от Генерала в Дарби през 1983г., но само е била спомената и така докато се стигне до сегашната и форма. Така че реално излиза, че тя е била в ITF Таекуон-до над 20 години, но моя инструктор, нито той, нито аз сме изпълнявали движенията с вълна, както е сега.
В упътването (за движение) са дадени по равно пространства; синусоидална вълна, хоризонтална вълна и „назъбена” вълна (кога за последно сте ги упражнявали?) Хоризонталната вълна е праволинейно движение; „назъбена” вълна е право вертикално движение.
Синусоидалната вълна е представена като леко вълново движение, което се променя от едно положение в друга както е показано в диаграмата долу.
Диаграма 1 синусоидална вълна
Значи Вие повдигате леко тялото си, когато се придвижвате напред и отпускате, заемайки стойката. Това е плавно преминаване от една техника\стойка към друга. Въпреки че съм виждал синусоидалната вълна да бъде толкова тежко изпълнявана, че кривата изглежда така:
Диаграма 2 „назъбена” вълна
Сега сравнете двете версии! Далеч е от това да е гладка вълна. Всъщност прилича повече на „назъбена” вълна, отколкото на синусоидална вълна както описва ген. Чой. Трябва да отбележим, че ген. Чой казва на същата страница, че Диаграма 1 (синусоидалната вълна) е единственото движение, използвано в Таекуон-до. Трябва и да се отбележи, че ген. Чой е казал: „когато движението започне, то няма спиране” ето защо след прочитането на тази статия разбрах, че Адам Портър, настоящ ITF инструктор чувства, че повечето хора изпълняват грешно синусоидалната вълна и тяхното изпълнение прилича на „назъбената” вълна. Този ITF инструктор казва, че „ген. Чой е взел вариант на тази идея и я е нарекъл синусоидална вълна. Той обаче не е създал този начин на движение. Казвал съм го на учениците си и на други инструктори, които тренират ITF и това ги шокира. Примери за подобни идеи за синусоидалната вълна има в wing chun, kenpo-то на Ед Паркърс. Ако имате възможност да погледнете рекламите за бойни изкуства и фитнес видео клиповете за “мощния удар” ще забележите, че теорията е подобна на синусоидалната вълна”.
Тук има още за отбелязване:
Както казах преди, синусоидата вълна не бе въведена до преди няколко години, въпреки че леко намаляване в телесната маса, използвана в техниките е. Това не е същото като ‘bobbing’ движението (както е описано) което е силно подчертано в синусоидата вълна в днешно време.
Мисля, че инструкторите нарочно обръщат такова внимание на синусоидалната вълна, за да го подчертаят като нещо ново, но ние намалявахме движенията по усет, изпълнявайки подобни или еднакви както е показано на диаграма 1.
Ако забележите втората диаграма, ще видите, че първо има падане, после издигане и след това падане. Как всички тези движения могат да помогнат на техниките за скорост? Помнете, че за една техника да бъде ефективна тя трябва да има скорост. (мощността= масата x скоростта) И какво прави същност първото падащо движение, ако е нужно, и се обсъжда , дали синусоидалната вълна дава повече мощност отколкото кръстовото усукване? Всъщност, всяко падащо движение придава мощност, считайки масата на участника и гравитацията и както казах по нагоре се придобива чрез тренировки.
В Енциклопедия Таекуон-до от ген. Чой Хонг Хи изданието от 1972г. с 553 страници. На страница 29 се казва: ‘формулата, която можем да ползваме, за да изчислим силата на всяка техника е: ‘
P=1\2mv**2(това което се опитвам да покажа е квадрат от v)
P=Power (сила\мощност)
1\2= константа
m=mass (масата)
V= velocity or speed (скоростта)
„Това уравнение показва ясно защо развитието на скорост е важен фактор за силата: например, ако увеличим масата с фактор от 3 а скоростта е константа, силата също ще се промени 3 пъти. Обаче ако увеличим скоростта с фактор от 3 а масата е константа, силата ще се увеличи 9 пъти.”
Ако се върнем на диаграма 1, имам чувството, че това винаги е било тренирано преди вълната да бъде спомената. Така правенето на нова вълна изглежда като различна идея от основните движения, които сега се спрягат за различни, така че, инструкторите учат на нещо, което е различно от това, което те са учили. Не е естествено движение. Да се повдигнеш докато се движиш напред, смъкването надолу е естествено, краката се изправят и се извиват, отпъскването, след това вдигането и слизането надолу е неестествено и когато учениците опитат това – резултатите са далеч от добри.
Друга основна точка е, че ген.Чой казал, че мърдането на рамената напред трябва да е в „half facing”, то се свързва с естественото движение при ходене, когато бедрата се мърдат. Вижте линията на „ganun sogi” (walking stance) и ще видите, че е много некомфортно и неестествено.
Очевидно изкълчването на коляното не е толкова подчертано или е бил изцяло премахнато в услуга на вълната (диаграма 2), но в същата суб секция от ‘Теорията за сила” ген. Чой също заявява че „друг начин за увеличаване на тежестта на тялото е оползотворяването на прожиниращата реакция на колянната става. Това е осъществено като леко е повдигнато бедрото в началото на действието и смъкването му в момента на въздействие, за да се свали телесната тежест в действието” – нещо, което ме научиха още в началото. Никога не са ме учили, че главата трябва да остане на същото ниво като в много Карате движения. Лекото вдигане и сваляне винаги са били преподавани, но никога не съм учил вълната, както се знае сега (Диаграма 2). Никога не са ме учили сваляне, след това повдигане и пак сваляне. Ген.Чой също така цитираше суб секцията от „Equilibrium”, че „Еластичността и изкълчването на коляното е важно за поддържане на баланс както за бърза атака така и за моментално възстановяване”.
Има разлика между „оригиналните” и „новите” стилове. Определени техники са били променяни и по мое мнение не винаги за добро, но това е друга тема.
Като инструктор, работата ми е да осигуря на учениците ми ползата от тренирането в най-добрия възможен начин. Това не е работа на главния интруктор или на оценяващото жури ами това е отговорността на самия инструктор. Проблемите се появяват когато нещо което се смята за в интерес на учениците , но то не същото което се иска за се премине оценяването. В следствие това ефективно налага на инструкторите да преподават нещо, което вероятно не е в най-добрия интерес на ученика.
Това беше изтъкнато наскоро, когато учениците ми участваха в състезание, което беше под управлението на група, която акцентираха върху вълната (когато говоря за вълната имам предвид диаграма 2). Сега, нямам проблем с това дали вие или някои друг искате да практикува вълната (1 или 2) или не, но беше обявено като „отворено” състезание, така че трябваше всичките 3 образци в изпълнението да бяха взети под внимание, но случая не беше такъв. Моите ученици изпълниха образците с изпълненията си със сила, флуидност и грациозност както бяха научени; техниките изглеждаха ефективни както и трябваше да са, защото те са такива и се преподават по този начин с тази цел. Но всеки които отиде на пъривия кръг не направи вълна. Когато споменах на някой че това е истината той ми каза цитирам „за да победиш трябва да го направиш по техния начин!” но за да го направя би било лично за мен все едно да ги науча на нещо което не чувствам че е полезно за учениците, а това не мога да направя. Също така бих отбелязал че същите тези ученици (с изключение на 2 от тях) отидоха и спечелиха златен медал във всяка от техните спаринг дивизии.
Така че ако вземете под внимание че това което преподавате трябва да бъде полезно за учениците, кой стил от образците би трябвало да преподадете? Повечето инструктори имат избор между ‘оригинала’ и ‘новите’ разновидности. (Изключение е ако сте преподавали 5 години или по малко). Естествено всеки, който знае връзката между тул и илбо матсаги (форми и едностъпков спаринг) ще осъзнае това повреме на изпълнението вълната, че определено ще сте заклещен дори с обикновен удар!
Когато обмисляте това, вземете предвид и следното:
Първоначалните модели (схеми, диаграми) са същите, на които са обучавани и корейските военни. Същата войска, която се е прочула с ефективните си техники по време на Виетнамската война, и то толкова много, че са атакувани твърде рядко.
Първоначалните модели (схеми, диаграми) са същите, които всички първи Мастери и инструктори от школата на Генерал Чой (тези, които са останали с него по време на тяхното развитие) са преподавали. Това са били пионерите разпространили изкуството по света!
Дори Гранд Мастер Ки Ха Рий е считан, че практикува “прекалено много карате”, като не изпълнява (движенията) като в диаграма Б, на един от последните семинари на Генерала във Великобритания. Гранд Мастер Рий е считан за ученик номер едно на Генерал Чой е се ползва с уважението на вероятно всички Таекуон-до инструктори във Великобритания заради неговата сила и техники и ако той не може (или не иска) да я изпълни правилно, тогава каква надежда има за нас останалите! При това, Гранд Мастер Рий е велик модел за всички Таекуон-до ученици!
Тези, които са за синусоидалната вълна, включително за всички други начини на мислене, често заявяват: “Те правят синусоидалната вълна и са в организацията (по-ранно) оглавявана от създателя, така че техният начин е Таекуон-до, а всички останали не са”. На това, чух някой да отговаря: “Това е неправилно, ние научихме моделите (схеми, диаграми) така както първо са предадени от създателя Генерал Чой, оригиналните диаграми, а сега вие учите модифицираната версия.”
Храна за размисъл!
Макар че, ако сте прочели тази статията правилно, може и да сте осъзнали, че всъщност изпълнявате синусоидалната вълна дори и никога да не си давате сметка да това!
Други смятат, че това е политически ход, за да бъдат спечелени някои от онези, които изоставиха Международната федерация по Таекуон-до, казвайки, че ако не учат модели (схеми, диаграми) със синусоидалната вълна, те няма да практикуват или да обучават на Таекуон-до! Което, разбира се, е смешно? За съжаление, политиката и най-добрите интереси на учениците не винаги вървят ръка за ръка! И пак, те вероятно са ги изпълнявали така както оригинално са показани от Генерала!
Въпреки че очевидно в тази статия говоря срещу своето обучение, със своето наблюдение, искам да получа по цялостен поглед от други уважавани Таекуон-до практикуващи, и от Международната федерация по Таекуон-до като организация и извън нея. Адам Портер, инструктор в Международната федерация по Таекуон-до, след като прочете статията ми каза следното: “Въпреки всички тези аргументи, е редно да изтъкна, че винаги могат да се намерят двама души еднакви по размер, всеки от които използва различни методи, единия от които ще е способен да покаже повече сила от другия.” Усещам, че това е честна забележка!
Друг инструктор, когото познавам, който е кореняк Кореец и е тренирал по не по-малко от четири от моделите (схеми, диаграми) на генерал Чой, първо поколение пионер инструктор, каза следното: “Синусоидалната вълна не е приета от всички фракции (крила) на Международната федерация по Таекуон-до. Появил се е някъде през 90-те години. Това е нещо отскоро. Не е приет от всички Гранд Мастери.” Той също каза и че: “Таекуон-дото е различно от карате-то (особено Международната федерация по Таекуон-до). Генерал Чой открил, че всички техники имат много повече мощ, ако се засилиш по-бързо на първоначалното засилване. Ето защо ритниците и другите движения са толкова мощни и бързи и смъртоносни в истинското Таекуон-до. Например, фактически всички движения, в първоначалната Международна федерация по Таекуон-до, (Таекуон-до техники) са с добавено засилване. След завъртането на тялото или на бедрата (първото засилване), техниките на ръката или крака ускоряват дори повече (второ засилване върху първото) за да ти дадат повече мощност, която я няма при другите бойни изкуства. Принципа на синусоидалната вълна е друг вариант на всичко това. Част от синусоидалната вълна винаги го е имало, дори и в най-старите Таекуон-до техники, само че този път по мое мнение, отидоха твърде далеч и го преувеличиха.”
Друг уважаван Таекуон-до инструктор от Аржентина, след прочитането на статията каза следното: “Не мога да се съглася повече за всичко, което си написал. Отлично. Необичайно. Имам допълнителни причини срещу преувеличения модел на синусоидалната вълна. Тя не е съвместима при прилагането на определени техники, които се предполага, че се нанасят отдолу нагоре (ударите отдолу на Хва Ранг и Гае Бек) или почти хоризонталните (като Йо Синовите директни обратни удари, където противоположната ръка е над удрящата горна част на ръката, парирайки атаката на опонента докато посягаш към подмишницата). Нещо повече, преувеличението е довело до създаването на нереален ритъм, който пречи на комбинациите. Едно е да знаем, че ние не сме карате, но нека пазим добрите неща от нашите предшественици!!!”
Yoo-Sins Reverse Trap/Punch Hwa-Rangs Upward Punch Kwang Gaes Upset Punch
Да обобщим, аз не противореча на никого, особено на Генерал Чой, който е казвал: “чакайте, направих го погрешно” и променя диаграма 1 на 2.
Така че кое е правилно и кое погрешно?
Нито едното от двете, ако чувствате, че работи за вас!
(но съществува голяма разлика между чувства и реалност). Въпреки че аз със сигурност имам своите предпочитания, старата поговорка “ако не е счупено, не го поправяй” определено изниква в ума ми!
Korean Martial Arts Magazine
February 2004
Превод: Н. Георгиев