Постоянно чуваме коментари за ранг стандарти /повишаване във висока майсторска степен – дан/, особено сред неопитни бойци. Това са хора, които имат опит по-малко от 20 години и като треньори, никога не са изкарвали шампиони и често не са попадали в бой, през живота си.
Тези хора настояват, че трябва да имаме стандарти, но за всеки от тях това е различно понятие. Нека разгледаме някои факти.
Първо, това са тези, които казват, че само победите в състезанията са повишения за техният стандарт. Това е така за първите 20 години или какво ще кажете за учителя, чието коляно е травмирано, но все още продължава да учи децата, всяка седмица, година след година. Той е твърде стар и има травми, заради които не може да се състезава. Дали неговата кариера в бойните изкуства е свършена завинаги. „Е, не – казват хората – в този случай ще направим изключение.” Между другото колко майстори с високи степени са ги достигнали само от състезания? Намерете ми един и аз ще ви покажа изключение.
Нека вземем техническите познания. Някои казват, че всеки трябва да има дълбоки технически познания и да е преминал един истински тест на татамито преди изпита за повишение в ранг.
Нека погледнем международните шампиони по Джудо, които не могат да изиграят катата Наге но и преминават директно на тест за черен колан І дан. Дали техните повишения са приключили? „Е, не – казват тези хора – в този случай ще направим изключение.” Между другото колко хора са сядали да изпитват за повишаване на степени, а в същото време са си взели собственият изпит? Намерете ми един, моля.
И тогава там са тези, които казват, че трябва да има определен период от време между изпитите за рангове. Това е техният стандарт. Какво да кажем за сенсей Накабаяши, който спечели „батсугун” – мигновено повишение в ранг за 2, 3 и 4 дан, с интервал на повишенията за всеки дан по една година, като е победил цяла редица от еднакви рангове? Трябва ли да му отнемаме степените? „Е, не – ще кажат тези хора – в този случай ще направим изключение.”
Точно! Рангът на всеки е едно изключение!
За всеки стандарт трябва да има изключения и истината за всички повишения, е че трябва да е пълно с изключения. В Япония, през 1963 г. , един ръководител е дал 2 милиона долара на Кодокан и веднага е бил повишен в 8 дан. Рангът / Хачидан – 8 дан/ е наречен „важната личност по Джудо” и повярвайте ми, всеки който дава милиони е със сигурност важен, така, че рангът си е валиден. Извинете ме, че го казвам, но това си е друго изключение!
Ние от USMA, вярваме, че времето е в услуга на бойните изкуства и е важен фактор при провеждането на повишения в ранг. В началото, учениците нямат какво да дадат, но работят усилено – трябва ли да ги съдим за това? Разбира се техническите познания са важни, разбира се състезанията са важни, разбира се преподаването и писането са важни. Но това са различни видове услуги и дългогодишни усилия. Но в края на краищата не всеки е глупак да чака дълго. Ние винаги казваме „Всеки знае кой може да танцува.” В основата е инструктора на клуба, който взима решенията за повишенията в степени и USMA винаги му дава прерогатив. За много от нашите ръководители и инструктори, които нямат майстор на когото да разчитат за повишения, аз ще бъда горд да съм техен О`Сенсей, което значи „учител на учителите”. Освен това аз ще ви насоча към нашият борд, за да поемем отговорността за обучение и подпомагане на всички наши учители.
Не минава и седмица без да чуя от някой ветеран в бойните изкуства, че е бил пренебрегван за повишение в ранг. Организациите по бойни изкуства са известни с това, че пренебрегват членовете си за повишаването им. Открих 30 годишни ветерани от състезания, които преподават и все още са 1 или 2 дан! За мен е удоволствие да изучавам техните записки и често веднага да ги промотирам за 4 или 5 дан, често със задна дата, така, че да можем скоро пак да ги повишим. Ние често откриваме ръководители, които са започнали с Джудо или Айкидо и нямат никакъв ранг, въпреки, че са се обучавали 30-40 години и след това стават високи степени в други бойни изкуства. Ние сме горди от факта, че сме поправили тази несправедливост, това е една от основните причини да създадем USMA.
Аз знам, че тези идеи докарват някои хора до припадъци. Това е просто начина, по който трябва да стават нещата. Ние правим това, което смятаме, че е правилно, дори ако на някои неопитни и тесногръди хора не им харесва.
Ние имаме много високи стандарти, защото възнаграждаваме службата и отдадеността на бойните изкуства. Тази политика е много традиционна, до голяма степен в съответствие с дългата история на бойните изкуства. Ние сме горди с ранговете, с които възнаграждаваме и също така са тези, които ги получават. Няма нужда да ги защитаваме, просто вижте състава на Международният борд на Майсторите на Бойни Изкуства – www.wwmaa.org. Това са хора, които стоят зад ранговете в техните системи и ранговете на USMA. Ние се гордеем с тях.
Ако желаете елате на нашият ежегоден национален тренировъчен лагер, който се провежда всяко лято. Там ще намерите страхотни учители, обучаващи на различни бойни изкуства и всеки може да учи в приятелска атмосфера. Солидните национални тренировки са важна част от нашата ранг система.
Всички знаем, че целта на бойните изкуства е развитието и перфекционизма на човешкият характер. И ако постоянно се стремим към това, няма да сбъркаме. За големите мъже и жени на USMA, които ежедневно дават най-доброто от себе си за да научат учениците си да бъдат по-добри, ние правим не по-малко – награждаваме ги с ранговете, които те заслужават.
Винаги ще бъдете в сърцето ми.
О`Сенсей
