- Преследване на съвършенство на характера.
- Доверие.
- Старание.
- Уважение към другите.
- Въздържане от агресивно поведение.
Преследване на съвършенство на характера
Първият принцип, „Преследване на съвършенство на характера”, показва, че Карате-До не включва само физическите аспекти. През суровият тренировъчен процес учениците изграждат своя дух. Заедно с изграждането на свирепият състезателен дух, практикуващият трябва да осъзнае, че притежава голяма сила и е недопустимо да я използва, както и научените карате техники срещу непосветените в изкуството. Каратеката трябва да се стреми към пълна концентрация на ума и тялото си, както и върху движения. Изковавайки своят дух в лицето на предизвикателствата осигурява на практикуващият ползи за цял живот. Дори и на старини, когато тялото не може да се движи добре, характерът продължава да се развива.
Доверие
Доверието се свързва със силните самурайски традиции и със въздействието на Конфуцианството върху бойните изкуства. В този смисъл, доверието, за което се говори е именно това доверие, което трябва да бъде насочено към инструктора и по-старшите. Учениците трябва да имат доверие в тях винаги, точно както самураят се е доверявал изцяло на своят феодал. Въпреки, че изглежда необичайно в днешно време, неоснователно е да се очаква инструкторът да се раздаде изцяло и да предаде всичко, което зане на ученици, които очевидно биха напуснали при най-малката причина. Доверието в инструкторът ще бъде възнаградено чрез постоянното и продължително предаване на умения на учениците. Тази връзка между ученика и учителя е изключително ценна и представлява основата в изучаването на отношенията между хората.
Старание
Старанието в доджо етиката се свързва с пълното посвещаване на усилията, които са нужни за постигането на вещина в Карате-До. Няма случай, в който уменията да бъдат постигнати без сериозни усилия от страна на практикуващите. Старанието трябва да бъде реално, а не престорено. Сериозните ученици се разпознават лесно от инструктора.
Уважение към другите
Уважението към другите е неразделна част от японските бойни системи. Практикуването на бойни изкуства е обвързано с уважението, което е отражение на формалната същност на японците и това си проличава осезаемо по време на тренировките и конкретно в присъствието на други хора. Етикета в дождото е сравнително добре установен; Той изисква при влизане в доджото всеки да спре и да се поклони в памет на починалите майстори, чиито снимки често са закачени на стената на доджото. Преди началото на всяка тренировките учениците и инструкторите се подреждат пред снимките на майсторите, застават на колене и медитират (mokuso). Те се покланят пред паметта на починалите майстори и след това един на друг от клекнала позиция (seiza). Уважението е неразделна част и от останалата част от тренировката. Винаги, когато за едно упражнение, форма (ката) или техника са нужни двама, те винаги започват и завършват с поклон (rei). В допълнение към това, церемонията с поклоните се извършва и в края на тренировката след кратка медитация.
Въздържание от агресивно поведение
Това е отговорността на всеки каратека да се ”въздържа от агресивно поведение и насилие”, тъй като трениран боец може да нанесе сериозни наранявания на другите. Основната цел на Карате е самоосъвършенстването, като това включва и осъвършенстване на собствения характер и поведение. В някои ситуации, когато се налага да се защитавате може да няма друг алтернативен начин за реакция. Въпреки това, традицията, която е предавана от великите майстори гласи, че ако след живот посветен на тренировки нещо ги принуди да използват насилие, то това би означавало, че те са се провалили, независимо колко правилно е било това тяхно действие.
В днешно време е много трудно да бъде обяснено това въздържание от насилие. Много хора започват да практикуват Карате-До с целта да нараняват другите и искат да разберат как да постигнат това за възможно най-кратък период от време. Поради тази причина те трябва добре да запомнят и разберат етиката и традициите в изкуството и да ги предават на по-младите.
Превод: Б. Симеонов
Етикетът в Доджото и отношенията в него
Карате се преподава в тренировъчни зали, наречени „Dojo/Доджо”. Доджото може да се прояви под множество форми, от училищна зала до адаптирана алея за боулинг и дори мазе. Не е важна формата или размера на доджото, а отношението на учениците към мястото, където се обучават. Доджото е почти свещенно място.
Повечето доджота отделят определено време за медитация. Тренировката на някой места започва и завършва с медитация, като това може да продължи от няколко минути до половин час. В края на медитацията и в края на тренировката ученикът трябва да се поклони в знак на уважение.
Уважението е неразделна част от Карате-До и то се показва на всички нива. По-ниските степени показват своето уважение към по-старшите и най-вече към „Сенсея/Учителя”. Тези жестове представляват формализиран ритуал, който е неразделна част от етикета на Карате-До, който определя поведението в доджото, по време на спаринг среща и на състезания.
Етикетът би бил само една празна черупка от телодвижения, докато не му бъде придаден смисъл от отношението на учениците към него. В изграждането на позитивното отношение на учениците ние трябва да акцентираме едновременно на всички качества – уважение, учтивост, вежливост, търпение, смирение, както и на желанието на ученикът да развие своите умения до пълният им потенциал.