Черните колани по Таекуон-до в България 4 – шампиони, професионалисти и аматьори
Между другото… в BUTF се обади Росен Николов за да даде точна информация за статуса на техническата си степен. Според него – той се е явил на изпит за VI дан в Гърция през 2008, но не е заплатил за сертификат и за това не разполага с такъв. Планува през 2013 да се яви отново на изпит за VI дан. Пожелаваме му успех!
В Таекуон-до средите често се употребяват думите: „шампион“, „професионалист“ и „аматьор“. Не винаги обаче влаганият смисъл в тези думи е коректен.
Какво точно значат тези думи и в какъв смисъл е коректно да се употребяват?
Шампион означава победител в спортно състезание и произлиза от френски „champion“. Шампион в спорта, е най-високото отличие в един турнир. При индивидуалните спортове шампионът е човек, докато при колективните спортове шампионът е цял отбор. Шампионът обикновено се награждава с медал и/или купа.
Провеждането на множество турнири и състезания на локално, национално или международно ниво е предпоставка да има много шампиони. Ако става дума за Европейски, Световен или Олимпийски шампион е съвсем различно. Там конкуренцията е жестока, а такива състезания се провеждат на по-голям интервал от време – например олимпийските игри са през 4 години.
За лъскавата страна на медала всеки се досеща – това е: Слава, снимки на кориците на списания, участие в TV програми, финансови награди и т.н. Всичко това са неща които повечето хора биха желали да постигнат. Разбира се, пътя до тях никак не е лесен и в крайна сметка славата и парите далече не са всичко!
Но какво стои на обратната страна на тези медали? Някой би казал: упоритост, труд, пот, много усилия и малко спортно щастие. Да това са нещата за които се говори. По-интересните са тези които се премълчават – кръв, травми, контузии, счупени носове, избити зъби, операции на колене, психически травми и т.н. Последствията от тях варират от временна небоеспособност до трайни физически и психически увреждания, водещи често до преждевременно прекратяване на кариерата в спорта.
От друга гледна точка шампионите допринасят много за популяризирането и рекламирането на Бойните изкуства, но рядко шампионите са добри като инструктори вършещи ежедневно „черната“ работа да обучават групи с начинаещи. Дори треньорите на шампионите най-често не са били шампиони!
Още повече, че Таекуон-до е Бойно изкуство и спорта е една много малка част от него. От тази гледна точка шампиона по Таекуон-до е като в поговорката „Всяко чудо за три дни…“, а след това остават само медалите във витрината с двете им страни – както лъскавата, така и обратната.
Професионалист означава човек, който е превърнал заниманията си през свободното време в професия или човек, който е много добър в професията си. Професионалист упражнява задълженията на професията за който е легитимиран и обучен – получава парично възнаграждение за работата, която извършва.
Един човек е добър професионалист, когато упражнява и развива придобитите си вследствие на обучение и опит знания и за тази си дейност получава възнаграждение. Важно допълнение на тази дефиниция е, че професионалистът работи съобразно правила и етични норми, установени в неговата сфера на дейност.
Свидетели сме на огромни разминавания по въпроса с професионализма. Не рядко някой твърди, че е „професионалист“ и получава възнаграждение за работата си, но далече не е толкова квалифициран и компетентен колкото се очаква да бъде. В сферата на бойните изкуства правилата и етичните норми се пренебрегват предимно от такива „професионалисти“, особено когато става дума за бизнес и пари. Чуваме „професионалисти“ да твърдят, че „Бойните изкуства не са бизнес“, а именно те са тези бизнесмени печелещи от този бизнес.
Професионалистите залагат предимно на това да произвеждат шампиони на всяка цена. Шампионите са лицето на бизнесът на тези професионалисти и им носят допълнителни приходи. Съответно професионалистите трябва да инвестират ресурси в тези шампиони за да ги обучават и да ги развиват за постигане на високи спортни резултати. Обикновено в този процес често се прекрачва границата на Бойните изкуства и се навлиза в „зоната на здрача“, а там не е ясно какво се случва…
Парадоксът е, че именно тези „професионалисти“ трябва да дават личен пример на хората които те обучават. Практически най-често хората които се обучават при тях научават това което не трябва да
правят!
Обикновено тези който практикуват Бойни изкуства или спортуват през свободното си време се определят като аматьори. Това не означава, че тези хора нямат достатъчно знания или умения в областта в която се занимават. Напротив в Бойните изкуства има много любители практикуващи Таекуон-до като хоби, които притежават високи технически степени и завидни умения. Те също участват на международни семинари и турнири където повишават квалификацията си. От тази гледна точка определението аматьор не означава – новак, неподготвен или несръчен. Дори редица аматьори заслужават да бъдат наричани „професионалисти“ заради техните знания и умения.
Аматьорите обикновено са много по-близо до философията и учението на Бойните изкуства спрямо шампионите или професионалистите, защото за тях не са водещи високите спортни постижения или бизнесът и парите. При практикуването на Бойни изкуства като хоби липсва необходимостта от постигането на високи спортни резултати и процесът на обучение върви гладко без стресови ситуации и с минимум контузии. Психиката на практикуващите „аматьори“ е балансирана и това им дава предимство при други дейности от ежедневието им.
Философията в Таекуон-до, като Бойно изкуство не е напълно съвместима със спорта и бизнеса. Това е причината да се получават подобни фрапиращи разминавания, които хвърлят сянка върху Таекуон-до и неговите силни страни, като модерно бойно изкуство.
В обществото на Бойните изкуства винаги е имало и ще продължава да има необходимост от шампиони, професионалисти и аматьори. Разликата за напред ще бъде в пропорцията на тяхното разпределение. Тя ще зависи от интереса на желаещите да се занимават с бойни изкуства и от тяхната нагласа и готовност да постигнат това което искат да бъдат.
