ФОРМИТЕ ВИНАГИ ЗАПОЧВАТ И СВЪРШВАТ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО ИЛИ ТАЙНАТА НА „НАУЧНИЯ ПОДХОД“ НА ГЕН. ЧОЙ
Всички сме били начинаещи в ТКД залите и сме учили, че „формите в винаги започват и свършват на едно и също място“! Дори така е написал ген. Чой в Енциклопедията !!! И в последствие много други са преписали от него…
Винаги сме играли формите така, че да свършим там от където сме започнали. Дори инструкторите са ни давали наставления как да ни се получи „точно така“. В последствие ние като инструктори сме напътствали трениращите. В крайна сметка на състезание или изпит това е част от оценката за прецизно изпълнение на формите.
Лично на мен ми е правило впечатление, че „да свършим там от където сме започнали“ не винаги се получава. Изключваме формите където има скок и там лесно може да се компенсира разликата.
За форми като До-Сан сме практикували хечо маки на 30° вместо на 45°, а в Чун-Гун сме обяснявали как на връщане ниунджа съги е „къса“, а начо съги е „само малко по-дълга“ от гънун съги…
Винаги съм приемал тези неща като „изключенията доказващи правилото“… докато не гледах няколко клипа от https://www.youtube.com/@leojunkwan и тогава вече ми светна жълтата лампа.
В клиповете Автора симулира движението от формата с идентични позиции по цялата диаграма и резултата в края е на различно място от началото…
Разбира се, първата ми реакция бе да отида в залата и да проверя лично. Чонджи и Дан-Гун го потвърдиха! Лампата ми светна в червено!!!
Чонджи Дан-Гун
Добре… всичко това е било пред очите ни, от издаването на Енциклопедията през 1985 г. – как не сме го забелязали?
Просто: диаграмите са на последователни снимки и пропорциите на позициите изглеждат нормални… но при наслагване една върху друга (със застъпване на стъпалата) се получава разминаване в координатните системи (видно при До-Сан) и нещата идват на местата си!
До-Сан
Винаги съм имал съмнения в „научния подход“ прилаган при създаването на Таекуон-до. Нещата винаги са ми изглеждали, така че обяснението е създадено в последствие и е „напаснато“ с теорията и практиката.
Гледайки клипа за Джунг-Джанг https://www.youtube.com/watch?v=5WuJjutPyGA където са ползвани кадри от „култовия“ учебен филм (където последните две гънун съгита са „детски“) – всички мои съмнения изчезнаха.
Сега вече съм убеден в това и мога да разкрия тайната на “научния подход” на Генерала:
Ген. Чой е създал Енциклопедия Таекуон-до по методиката на не безизвестните руски учени доц. Натъкменко и проф. Нагласьов! Генерала „ударно“ е приложил техните разработки в Енциклопедията – започвайки от теория на силата, синусоидалната вълна и така чак до … формите. Всичко това е толкова елегантно компилирано, че успешно издържа 40 годишния тест на времето.
Тайната е разкрита и тя е в имената на видните хабилитираните руски учени!!!
От този експеримент потърпевши сме всички ние – инструкторите по Таекуон-до и практикуващите. Ние години на ред сме били подвластни на догмите и дори сме напасвали изпълненията си към тях.
Сега е момента да се отърсим от догмите и да приложим най-силното си оръжие – здравия разум. Това е практически възможно, но не за всички!
Организациите със силно „култова“ насоченост към ген. Чой , едва ли ще успеят да реагират адекватно – точно обратното ще донесат вода от 9 кладенеца и ще обясняват как „черното е бяло“. Визирам Севернокорейския ITF-NK и спортистите от ITF-V, към тях със сигурност ще се присъединят традиционните ITF-C и техния клонинг ITF-K.
Аз мога да ви кажа какво ще предприема в моята организация – ще спра да преподавам, че „формите винаги започват и свършват на едно и също място“ и ще изисквам от инструкторите и практикуващите на тренировка или изпит да завършват на различно място. Така ще е видна прецизността на изпълнението, а не резултата от методиката на проф. Нагласьов.
Таекуон!
