ТЕ КИОН

                 В наши дни Те Кион е официално признато в Корея за ценно културно наследство под №76. През 1983 г. корейското правителство признава системата за водене на бой Те Кион като оригинално традиционно корейско бойно изкуство, част от съкровищницата на световната култура. Но преди векове, когато е била създадена, тази система е служила като главно средство за ръкопашен бой и самоотбрана на Корейския полуостров. Днес, много време след възникването си, Те Кион продължава да бъде един от най-сериозните азиатски бойни методи.

                  По различни причини до преди няколко години изкуството на Те Кион не бе известно на широката аудитория практикуващи корейски бойни изкуства както в Корея, така и извън страната. Няколко висококвалифицирани майстори са обучавали малък брой ученици. На фона на бурното развитие на Таекуондо, Те Кион оставаше в сянка. Въпреки че днес този стил печели все повече привърженици и популярност в международен мащаб, все още основните му характеристики са почти неизвестни за мнозинството почитатели на бойните изкуства.

                   Те Кион е система за ръкопашен бой, умение за самозащита, бойно изкуство и форма на динамичен Чи Гонг (система за контролиране на енергийния потенциал в Микро и Макро космоса). Изкуството Те Кион може да се определи като традиционен метод за самозащита, основан върху принципите на максимално интензивно и хармонично развитие на физическите и духовните качества на личността.

                    За разлика от повечето съвременни корейски стилове, създадени „експресно“ от различни майстори, Те Кион се е формирал постепенно и с течение на времето. Върху неговата еволюция са оказали влияние корейските народни игри, фолклорните ритуали и древните бойни изкуства. В този смисъл Те Кион не е творение на един човек, а стил събрал в себе си есенцията на корейската национална школа. Върху Те Кион са оставили отпечатък стилове като Субак, Сирум и До Сул (Пътят към могъществото), а в по-ново време техники от Те Кион взаймстват и бойни изкуства като Хапкидо, Таекуондо, Кьоксул и др.

                     Преведено по смисъл, Бе Ге Те Кион, както е пълното название на Те Кион, означава „Бойците в бели дрехи“. Това бойно изкуство е известно в Япония под найменованието Схай Джус (Висше изкуство). Белия цвят символизира високите морални и нравствени добродетели и чистотата на „празното съзнание“ – присъщи условия за овладяване на духовните и физическите аспекти на това изкуство. Белият цвят олицетворява в източния светоглед и смъртта, защото Те Кион в миналото е бил най-жестокото бойно изкуство, практикувано някога на Корейския полуостров.

                     Според историческите сведения Бе Ге Те Кион води произхода си от преди 2000 години от районите на Маджурия и Корейския полуостров. За първи път названието на стила се среща в хрониката на Чае Мул Бо (Книга на съкровищата), съставена по времето на владетеля Чонгджо от династия Чосон.

                     Те Кион като бойни умения включва основно удари и блокове с ръце и крака, събаряния, захвати, ключове и хвърляния. Използват се също техники с глава, рамена, лакти, колена, длани, пръсти и с други части на тялото. Техниките били толкова фантастични и мощни, че днес малцина са тези, които могат да ги овладеят в дълбочина. От всички корейски стилове старата форма на Те Кион се смята за най-ефективна и унищожителна. Добре овладяно, изкуството на Те Кион позволявало на бойците от древността да побеждават в ръкопашен бой многоброен и добре въоръжен противник. Съкрушителната мощ на Те Кион почива върху спазването на определени принципи, позволяващи на практикуващия да използва в пълна степен своя психофизически потенциал.

                      Голямо внимание се обръща на дишането, концентрацията на енергията, контрола върху центъра на тежестта, разгръщането на функциите на енергийните центрове на тялото, а също и на преодоляването на чуството за болка.

                      Движенията се отработват първоначално индивидуално, а след това по двойки. Всяка техника се разучава в три варианта: формален, спарингов и боен. Чрез формалния вариант техниката се разучава и усъвършенства от място; Спарингговия вариант е предназначен за съревнования и се тренира в стъпка; Бойния вариант е по-твърд и динамичен, предназначен да елиминира бързо съпротивата на опонента.

                      Избягването на атаката чрез преместване на тялото в Те Кион се счита за по-висше умение от директното блокиране и противопоставяне на ударите. Правилното отбягване на удара прави противниковата атака неефективна и независимо от нейната сила я превръща в излишен разход на енергия, тъй като ударите попадат просто в празно пространство.

                       Външно Те Кион се характеризира с естествени и меки движения, но вътрешното му съдържание е много силно и дори „остро“. Майсторите картинно го сравняват с „желязна ръка в кадифена ръкавица“.