Таекуон-до не е религия! + допълнение

Все по-често може да се чуе или прочете по сайтове в интернет, че „Таекуон-до е религия”.

Тук трябва да се разясни защо „Таекуон-до не е религия”.

Първо трябва да бъде отговорено на въпроса „Какво е религия?”.

Отговорът се намира в „ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА” – учебно помагало по религия за 9-12 клас одобрено от МОН с автори проф. д-р Димитър Киров, проф. д-р Дечко Свиленов, Димитър Коруджиев.

Всеобщност на религията. 

Религията е безспорен, всеобхватен и всемирен факт. Тя може да е изопачена, наситена със суеверия и заблуди. Човекът винаги е проявявал влечение към свръхестественото, изразяващо се във вяра, предписания, норми на живот, външни религиозни форми, свещени предмети и обреди – свойства, характерни за всяка една религия. Забележително е, че най-старите паметници на човешката култура са свързани с религията на тогавашните човеци (гробници, могили, култови принадлежности и пр.). Навред, където са отивали пътешественици, те винаги са намирали човеци, изповядващи някаква религия. Свойството на човека да бъде религиозен е потвърден от науката факт. Няма исторически паметници, които да свидетелстват за т.нар. от марксизма „дорелигиозно състояние на човешката раса”. Всичко това ни дава основание да направим следните заключения:

A. Религията не е привнесена в обществото, а се корени в човешката душа.

Б. Религията предполага задължително вяра в нещо свръхестествено (Бог, Аллах, Брама, Заратустра и т.н.), към което се стреми човек. 

Една от задължителните съставни части на всяка религия, включително и на християнството, е вярата в свръхестественото. Без такъв елемент религията престава да бъде религия, губи своята същност и цел, като се превръща в отвлечена философска система или просто в инструмент за успокояване на съвестта и манипулиране на общественото мнение.

На първо място молитвата е задължителен компонент на всяка религия. Това изразява и самата дума „религия”, която означава „обратна връзка, комуникация, общение“, т.е. чрез молитвата човек общува със свръхестественото.

Сега вече могат да се формулират две причини разясняващи защо „Таекуон-до не е религия”:

•  Таекуон-до не принуждава никой да вярва в нещо свръхестествено. Таекуон-до съдържа голям брой практически техники /позиции, блокове, удари и др. /, който са описани в „Енциклопедия Таекуон-до”. Практикуващият Таекуон-до усвоява тези техники по естествен начин с многократни повторения и постоянство под ръководството на инструктор.
• Понятието „молитва” не съществува в Таекуон-до. „Енциклопедия Таекуон-до” освен техники съдържа и материали свързани с философията „До”. Към тези материали се причислява и презентацията на „До” от GM Тран. Никъде сред тях няма „молитва”.

За тези, който продължават да твърдят, че „Таекуон-до е религия” остават две възможности:

• Твърдят така от незнание. Тази заблуда е временна – рано или късно ще разберат, че твърдението не е вярно.
• Твърдят така с определена користна цел. Разказват, че в Таекуон-до има свръхестествени неща /например „тайни техники”, „ свръхестествени сили и енергии” или „мистични познания”/, които ги владее само определен ”майстор”. Представят някой за такъв „майстор” /обикновено това е някой „мистичен” чужденец / и събират желаещи да бъдат обучени в „тайните” на Таекуон-до.

А всъщност „тайната” на Таекуон-до е, че няма тайна! Има единствено дисциплина, труд, интелект и ценностна система.

Ако тълкуването на Таекуон-до като религия поради незнание е временно, то умишленото обвиване на бойното изкуство с мистика е опасно. Повярвалите на тези разкази много лесно могат да бъдат манипулирани и експлоатирани.

В крайна сметка и двата описани случая дават невярна представа и негативно отражение върху визията на Таекуон-до и Бойните изкуства като цяло.

Именно това ни мотивира да разгледаме този проблем и да изложим своите аргументи в настоящата статия. За нас като инструктори по Таекуон-до това е въпрос на отговорност.

В заключение искаме да подчертаем, че прилагането на даден термин /в случая „религия”/ от инструктора изисква неговото разбиране и познание също така, както прилагането на дадена техника или принцип в Таекуон-до. Спазването на това изискване говори за компетентност и коректност във всяка една професия, наука или друга сфера на познанието.