Синусоидната вълна като “Последователно движение” – II част

Синусоидната вълна като “Последователно движение”

Сила, по-голяма от очевидната

Част втора

От Manuel E. Adrogue

В трите части на статията, авторът засяга основните техническите причини относно трансформацията на техниките от Шотокан / Корейско Карате в Chang Hon (ITF стилът) Taekwon-Do и споделя своята гледна точка за това, как любознателното отношение, влиянието на определени икони в бойните изкуства и усърдната тренировка постепенно са променили неговата представа за техниката в Taekwon-Do по отношение на силата и скоростта.

Малко преди да започна тридесетата си година тренировки се случиха две неща: (1) Срещнах се с „биомеханикът” майстор Kwang Jо Choi и след редица много интересни разговори и един семинар се запознах с системата Choi Kwang Do и (2) получих копие на “Original ITF Masters”, снимано през 60-те и 70-те, в което случайно участваше и майстор K.J.Choi. Анализирах Choi Kwang Do, изгледах видеото и допълнително посетих специален курс със местните представители. В основата си Choi Kwang Do предлага постигане на ударна сила посредством последователно движение (sequential motion).  Представете си питчър точно преди да хвърли топката: след като се подготви за хвърлянето като повдигне лявото си коляно (като анимационен герой, който се подготвя за тичане), той ще се извърти от своята централна ос, завърта се разтягайки своите гръдни мускули докато ръката зад него отскочи напред използвайки гръдният кош като катапулт за да хвърли топката. Голфът също използва подходът на „тазът преди ръцете”. Просто последователното движение прилага тази еластичност към ударната техника. Различни мускулни групи ще се разтягат и свиват последователно, докато вълната от енергия преминава през тялото като камшик.

Choi Kwang Do е ново бойно изкуство, базирано на откритията на майстор K.J.Choi, целящо естествени и изключително силни движения и подобряване на здравето на практикуващите. Неговият подход е прост, но изключително привлекателен: даващ възможност на учениците (деца, млади мъже и дори възрастни жени) да нанасят удари със съкрушителна сила. Голяма част от тренировката представлява нанасяне на удари върху боксови лапи (focus mitts). Набляга се на изместване на голяма тежест по посока на целта при всички удари (с ръце или крака) чрез последователно изместване на всички стави, участващи в кинетичната верига, всеки сегмент достига максимално ускорение спрямо предходният. Няколко години след първата ми среща с Choi Kwang Do, разгледах и официалният му наръчник. Той представлява изследване, направено през 1992 година от Колорадският Щатски Университет върху биомеханиката на традиционният reverse punch (в Карате) и ударът с ръка в Choi Kwang Do. Четири носителя на черен колан със сходно тренировъчно време в техните бойни системи (двама от CKD и двама от „тредиционно” Таекуон-До)  заснети как изпълняват неколкократно удара със прикачени сензори, поставени на техните стави, върху специална плоскост. Силата, която са упражнили представителите на CKD била почти три пъти по-голяма от тази на традиционалистите –а някои резултати били дори по-големи-. Въпреки че скоростта е бола с около 25% по-голяма, основната разлика се състои в това, че общото изместване на включените в удара стави било с 50% по-голямо при CKD. С други думи, представителите на CKD последователно насочват всяка част от тялото си срещу целта, докато традиционалистите почти оставали на едно място. Друго интересно нещо е,че традиционалистите започват  движението на юмрука заедно с първоначалното движение, докато тези от CKD оставят юмрука неподвижен до точният момент, в който той трябва да се включи в последователността на движението.

 

 

Когато се върнах към записа „Original masters”, забелязах начална форма на последователното движение, установена и разработена до революционни пропорции от майстор K.J.Choi.  Наблюдавайки тези стари записи и с оглед на всичко до сега, разбрах, че синусоидната вълна представлява нова и подобрена версия на това което се е изпълнявало много преди това от представителите на Oh Do Kwan. Това, което смятах за „традиционно” беше просто стил, предложен от Moo Duk Kwan, Chang Moo Kwan, Song Moo Kwan и Ji Do Kwan. Но Oh Do Kwan се е доразвило спрямо Chung Do Kwan: гледайки старите „неполирани” форми, забелязвам семената на синусоидната вълна в ITF, нещо различно от определенията за корейско или японско Карате.

Систематизиран вид на тези черти:

В основата на Choi’s Taekwon-Do, всяка техника цели да покаже максималният ударен потенциал, без експлозивните комбинации от Шотокан Карате.

В Таекуон-До ръцете не се изстрелват внезапно от самото начало на техниката. Генерал Чой описва, че началото на движението трябва да започне от таза, кинетичната сила се предава сегментите, търсейки максималната сила от съчетаването на акселерацията и масата на правилно построена структура до момента на сблъсъка.

Ритмичното „tai no shinshuku” (разгъване и свиване) в Карате би било крайност, като се има в предвид принципът за запазване на височината в Шотокан.

Изпълнението на всички движения във формите на Таекуон-До трябва да следват едни и същи ръководни принципи, за това разлики в изпълнението им може да има единствено поради неправилно тълкуване.

Тренировката на движения със скок и подчертаването на отпуснатостта и гъвкавостта позволяват на Таекуон-До специалистите да овладеят тези движения до момент, в който те могат да нанесат мощен удар с ръка или крак и във въздуха, като ускоряват движението на ръцете и краката си чрез таза/центъра на тежестта без да е нужно да имат контакт със пода – традиционно считано за есенциално в Шотокан.

Трябва да се има предвид, че докато в основите си Карате е „внезапно-бързо-силно”, Таекуон-До е „последователно-изключително силно”.

Принципът на изпълнение на идеалната Таекуон-До техника се изразява в това, че всички части на тялото (таз, рамене и особено удрящата ръка) трябва да се включат в момента на удара, всяка със собствената си максимална скорост и в определена позиция (посока и подреждане). За целите на тази статия ще се придържам към ударите с ръце, въпреки че същите принципи се прилагат за всички други техники; включително и с крака.

Представете си, че са ви накарали да изпълните удар, в който таза и юмрука са достигнали максимално ускорение в момента на сблъсъка. Нека кажем, че след няколко опита най-добрият  удар е постигнат с последователно ,сравнително широко и силно движение, което е отнело 0.40 секунди до завършването му.

Сега си представете, че ви е наложено ограничение: за „бойна ситуация” (елемент на изненадата) не ви е позволено да забавяте началното движение на юмрука, които може да се придвижва единствено напред и че трябва да постигнете едновременно приключване на движението и на ръката и на таза за възможно най-малко време. Сега нека приемем, че след няколко опита, в които ръцете ви са били изключително бързи, вие постигате най-добрият си резултат със силен удар, който е значително по-бърз (0.30 секунди, 25% по-бързо) от този, при който не е имало ограничения (тези сравнения са базирани на реални опити).

На този етап – и моля позволете това опростяване за целите на обяснението – трябва да сте разбрали, че основната техника в Таекуон-До е по-силна, но сравнително по-бавна, докато техниката в Шотокан карате е по-бърза, но вероятно не чак толкова силна (под „бърза” имам в предвид техника, която отнема по-малко време от началото до приключването и, което се различава от крайната скорост на ударната повърхност). Подхода на Карате вероятно е по-реалистичен тъй като в реална ситуация имате нужда от много силен и бърз удар, не изключително силен удар, който би отнел прекалено много време за изпълнение и може да бъде лесен за предвиждане и избягване. В битка, силата, която е нужна за чупенето на пет дъски не е необходима. Змиевидните, резки и точни удари са препоръчителни.

Също така, рефлексите (времето за реакция) е определено, че отнема най-малко 2/10 от секундата, според Gen.Choi’s 1993 Encyclopedia of Taekwon-Do (3-то издание, Част. 2, страници 40 и 43), спонтанен и бърз удар към целта би бил изключително труден за блокиране или отбягване, освен ако не е бил забелязан предварително. Такова ранно забелязване, с оглед на учението на ген.Чой, трябва да бъде открито в очите на опонента, а не в ръцете или краката му.

Като алтернатива на това, филипинските бойци учат, че за ранно разкриване на движенията, вниманието на боеца трябва да се насочи към гръдният кош на опонента. Забележете, че споменатите части се намират на централната ос на тялото, източника на всички усукващи се по форма движения, съответно основата на ученията е сходна (въпреки че очите могат да дават и допълнителна информация). Всъщност в състезателните тренировки в бойните изкуства се приема, че ако първата една-трета от движението бъде прикрита, вече е прекалено късно да бъде блокирано или избегнато, дори и ако го „видите да идва”.

С оглед на ефективността, по-бързите и експлозивни удари на Карате са най-добри; Ударите в ITF Таеккуон-До са на второ място и най-мощните удари в Choi Kwang Do са след тях, защото са най-лесни за предвиждане.

Но от гледна точка на ген.Чой, силата е най-значима независимо от времето, което е нужно за генерирането и. Той е искал най-силното и красиво бойно изкуство. Таекуон-До стандартите са изградени върху чупенето на масивни дъски, не на хронометри или на подобни на японското Кендо правила. И както научих, Таекуон-До е изкуство на крайностите. Спиращи дъха удари със скок, мощни демонстрации на чупене, масово събиране на учениците и понякога болезнени ниски стандарти.

Трябва да бъде отбелязано, че това идейно различие в подходите на ITF стила и Шотокан е някак замъглено в реалният живот: Not only because ITF stylists consider their basics simply as a training too that is much adapted and toned down in actual application – while in contrast Shotokan stylists aim to apply their motions exactly as practiced in their basics-, но също така, защото експертите и от двете школи са показали, че са бързи (икономични в движенията) и силни. Примерите, за които се сещам са легендарният Шотокан майстор Taiji Kase и ITF майстор Son Son Gun (проверете за техни видеозаписи в интернет).

Също така трябва да отбележа, че по време на създаването на статията, относително широкото залюляване на ръцете за да се увеличи (физ.)момента на движението и фокусирането върху силата като основен аспект на „златните години” на Таекуон-До са били драстично намалени. Днес е обичайно да видим специалисти на „синусоидната вълна”, които имитират определени жестове, докато игнорират целта и смисъла, които ген.Чой е вложил при създаването на принципа на синусоидната вълна.

В детайли: Техниките в ITF Таекуон-До имат подготвителен етап, в който центъра на тежестта се измества и тялото леко се обръща в страни (гръдният кош е под ъгъл от 30 до 45 градуса) в началният момент на новата техника. Тази първоначална фаза се забелязва точно при преминаването от една техника към друга в Таекуон-До туловете.  Това най-вече се счита за падане ( от естествена „parallel” позиция към „walking stance”, към земята вместо отблъскване от земята), отпуснато, но в същото време твърдо движение, последователно разгръщане на таза, кръста, раменете, ръцете заедно с издишане.

Преглеждането на движението на забавен кадър показва, че ръцете временно се задържат назад, докато тялото се обърне напред, но по-високата скорост на ръцете позволяват те да компенсират разстоянието в края на движението. Последователното движение will affect  the path of the limbs causing that an ITF direct punch the corkscrew expected in Shotokan is altered to timely fit into a sequence. В същото време таза се завърта и осите се преместват напред, отделяйки се от ръката, полусвитият юмрук ще остане във „инерционно забавяне” на линията на гърдите/таза (което се смята за грешка в Шотокан). Съответно удара напред в ITF не се изпълнява директно от началната позиция в страни от тялото към целта и подчертава  съчетаването на крайното максимално ускорение на юмрука със снижаването на тялото и извъртането на таза към целта. Това означава, че момента на удара трябва да се съчетае със стъпването на изнесеният напред крак, но части от секундата преди тежестта да падне на земята.

Физичният феномен може да бъде обяснен по различни начини. Последователното движение е причината, заради която при удара с ръка в Choi Kwang Do коляното на задния крак е сгънато заедно със съответната плантарна флексия на крака. Някои твърдят, че изпъването на задния крак е биомеханично неправилно. Аз съм съгласен. Кракът не трябва да бъде изпънат; коляното трябва да бъде своевременно сгънато за да предаде вълната от енергия (част от концепцията за „пружиниране на коляното”, която се използва в ITF). Но ако сте запознат с вълните трябва да знаете, че камшичното движение означава, че елементи от последователността се връщат на техните първоначални места. Съответно щом коляното се премести не е нужно то да остане сгънато. Позициите в Таекуон-До и Карате служат за упражняване на сила при пристъпване напред или назад (в противен случай ще има сериозно залитане напред или назад при нанасяне на удар), посредством стабилна структура, напълно съвместима със скоростта, но без тя да е нужна във всяко приложение. Приноса на ген.Чой за увеличаването на енергията било иновация в техническата традиция на японското Карате (съответно някои елементи, които не са били включени от ген.Чой в основният пъзел могат да бъдат много полезни за усърдните ITF стилисти), също както иновациите на майстор K.J.Choi са пренесли силата до екстремно равнище, напълно откъсвайки се от завета на Карате .

Продължението следва…

Превод: Б. Симеонов