Силов тест в Таекуон‐до – фактори

Какво е динамичната сила на човека от гледна точка на науката?

Това, което отделя Таекуон-до от другите бойни изкуства е Теория на силата, която съдържа следните елементи: маса, скорост, баланс, концентрация и дишане. Първите два фактора са напълно научни, но и останалите могат да се обяснят по същия начин. Балансът е резултат от правилното позициониране на центъра на тежестта на състезателя. Концентрацията с други думи е фокусиране на удара с ръка. Дишането може да се опише като механично изпускане на въздух.

Всеки, който учи Таекуон-до, в определен момент стига до проблема с чупенето на дъски и се чуди как успешно да изпълни този тест /4/. Както всички знаем от теорията на Нютон, силата на един обект е право пропорционална на масата и ускорението.

F=m.a (1)

Когато проследим един елементарен анализ, ние можем да видим връзката между масата и ускорението. Ще започнем със следната формула, относно ускорението:

знаейки, че  

Вижда, се че   следователно  

Като приемем, че разстоянието на юмрука на човек е константа и не променя

значително пътя си, скоростта е най‐важния фактор, който влияе на силата. Същият резултат се вижда, когато анализираме формулата за кинетична енергия:

Защо е възможно човек да счупи бетон с ръка?

Както всички знаем, човешките кости имат специфична структура. Много аналогична структура е използвана от инженерите от преди стотици години.

Издръжливостта на човешките кости се оформя от натоварването на цялата костна система, но увеличаването на натоварванията на води до по-голяма издръжливост. Това заключение се основава на анализ между еластичността и издръжливостта. Липсата на активност води до атрофия на костната система. Това се вижда от теорията на Волф, че балансираната структура на костите се коригира когато те са напрегнати. Скоростта на тези промени се обуславя от силата на напрежението. Нашата костна система постоянно се променя и се приспособява към напрежението под влияние на тяхната издръжливост.

Фиг.1 Чупене на дъска, Sd – извиване на дъската, Sk – извиване на костите 

Биомеханичната издръжливост на човешките кости основно зависи от възрастта Ви. Кости ни са най-издръжливи между 30 и 40 годишна възраст, след това тя отслабва. /2/ Нашите кости са устойчиви на чупене и огъване, например бедрената кост устоява на сила за чупене от 139   MN/m², а на сила на огъване 160 MN/m² – устойчивостта е по-малка, но човешките кости имат по-малка устойчивост на усукване – 53 MN/m². Тези резултати се променят в зависимост от изучаваните кости в интервал от 14-15 %. Намаляването на издръжливостта на човешките кости се дължи на това, че те стават по-рехави от процеса на стареене. Таблица 1 показва съпротивата на:

–          Дъска /бор – 30х15х2 см/

–          Бетон /циментов блок 40х19х4/

–          Кост /устойчивостта на бедрената кост/

Енергията използвана за унищожителна деформация на един обект /3/.

е‐коефициент описващ еластичността на действието, ‐ където скоростта на целта има маса М, v2 – скоростта на юмрука има маса m, v – скоростта на юмрука и на целта след сблъсъка, за перфектен  еластичен сблъсък е = 1, за абсолютно нееластичен сблъсък е = 0.

Фиг.2

Защо е толкова лесно да счупим дъски, които да се счупят по средата?

 При счупване на дъските се наблюдава ефекта на предаване на момента /1/. Когато чупим, най-горната дъска ние предаваме на останалите инерция, под половин ъгъл L, като завъртането на осите на инерцията е навън, към местата, на които се поддържат дъските.

d– дебелината на дъската,L– ъгълът под който се удря,t– времето на чупене.

Силата на удара е подпомогната от следния фактор   /5/ /фиг.2/

Много важен елемент на изкуството да чупим обекти е позиционирането на юмрука. Ако юмрукът не е точен и състезателя не удари дъската по средата, по-малко енергия ще премине по време на чупенето. Част от енергията преминавайки през юмрука ще се загуби и в този момент няма да имаме достатъчно енергия, за да счупим следващата дъска.

Пътят, по който ще мине юмрукът е много важен. Това се вижда от теорията на Хук:

‐ напрежение,F ‐ сила, А – повърхността 

Ясно се вижда, че напрежението на обекта е пропорционално на приложената сила и обратно пропорционална на ударната повърхност. Когато състезателят приложи същата сила, използвайки малка атакуваща повърхност, напрежението в дъските при чупене ще бъде по-голямо /фиг. 3/.

Фиг.3 – А,В 

Как можем да счупим обект, който не се държи?

В бойните изкуства виждаме демонстрации, на които се чупят обекти, които никой не държи. Как е възможно тези обекти да бъдат счупени?

Силните промени в скоростта са съгласувани във втория закон на Нютон, на принципа на динамиката, съпроводена от инерционна сила –

m – масата на обекта, v₂-v₁ – разликата в скоростта, t – времето през което скоростта се променя. Инерционната сила замества стойката, която държи дъските, по време на теста. Базирайки се на формула 6, както видяхме досега, това се дължи на по-голямата скорост на атаката, по-голямата инерционна сила на обекта. Така, че обекта може да бъде унищожен ако:

F – силата на атаката, F – инерционната сила , F_min – минималната сила, необходима за унищожение на обекта.

Чупенето на различни обекти с ръка са представени в различните аспекти на Таекуон-до. Традициите му правят голяма крачка в перфекционирането на етиката и техниката. Там има няколко начина да спечелиш респект и авторитет, единият са спортните състезания, друг са чупенето на твърди обекти. Силовият тест съдържа и двата аспекта. Но когато превърнеш теоретичните размишления в практическа тренировка, ти печелиш респект между колегите, толкова добре, колкото постигаш и по-добри спортни резултати.