При първата среща с ГМ Лим се чувствах много притеснена, не знаех що за човек е, как ще се държи, какво да очаквам. Оказа се, че е много приятен и земен човек. В него няма и следа от високомерие или надменност, напротив – много мил и общителен е. Веднага разчупи атмосферата със забавни шеги и предразположи всички ни да се държим естествено.
И това не беше само за момента. На следващия ден, в деня на семинара, всички бяха много впечатлени от благия тон, с който говори, от старанието му да бъде разбран от всички. В този ден за мен беше удоволствие да слушам как обяснява техниките и да гледам как ги показва. Никога преди не съм виждала такава лекота и непринуденост при движенията и едновременно с това невиждан ряз и бързина, когато са необходими, буквално “невиждана” – партньорите му неможеха да видят атаките му. В края на деня всички бяхме уморени, но всеки от нас искаше да вземе максималното от него, а той не отказа на никого да покаже и/или обясни някоя техника, да отговори на въпрос. Пренебрегвахме умората, за да се учим, а той – за да ни учи. Когато късно вечерта се озовах вкъщи осъзнах, че съм толкова афектирана, че не мога да мисля за нищо друго и сякаш на лента превъртам кадри от изминалия ден отново и отново.
На втория ден от семинара тренировката протече по същия начин – той се раздаде за нас, а ние попивахме всичко което казваше и показваше. След това по график имаше изпит за черни колани. Взех участие и на него, но имах противоречиви чувства. От една страна чувствах спокойствие и сигурност, защото думите и дори самият тон с който ГМ Лим говори вдъхват кураж, но от друга страна осъзнавах, че все пак това е изпит, ще бъдем оценявани и трябва да дадем максималното от това което сме учили. Явявах се за първи дан и бях сред първите двама изпитвани. Истината е, че когато застанах пред него, знаейки че трябва да се представя отлично, изпитах силно чувство на притеснение. Пулса ми се ускори, усещах цялото си тяло да трепти. Изиграхме формите добре и после, когато дойде ред на останалите техники усетих как са успокоявам и напрежението изчезна. Всеки от нас получи степента, за която се явява и на всички лица грееха усмивки.
След кратка почивка, имаше уговорен час за вечеря с ГМ Лим. Обстановката беше много приятна, всички бяхме облекчени след проведения изпит. ГМ Лим отново беше много приказлив. Подхващаше разговори на различни теми и с интерес изслушваше нашите мнения. В края на вечерта, когато трябваше да се сбогувам с него, му изказах своята искрена благодарност за всичко което ми показа. Вярвам че ще го срещна отново, защото е невероятен човек и учител, всеки от нас заслужава да се учи от него.
Виктория Христова
Галерията със снимки от семинара е тук.
