НЕСЪОТВЕТСТВИЯ ПРИ РАЗМЕРИТЕ НА ПОЗИЦИИТЕ В ТАЕКУОН-ДО
Това е продължение на темата от: ФОРМИТЕ ВИНАГИ ЗАПОЧВАТ И СВЪРШВАТ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО ИЛИ ТАЙНАТА НА „НАУЧНИЯ ПОДХОД“ НА ГЕН. ЧОЙ и ПРАКТИЧЕСКИ ЗА ТЕОРИЯ НА СИЛАТА.
Всеки който е учил в университет и е попълвал протокол с измервания от лабораторно упражнение, гледайки схемата по която се измерват позициите в Таекуон-до трябва да забележи „слона в стаята“!
Подсказвам… всяка позиция се измерва с различно начало и край (една от пръсти до пръсти, а друга от пръсти до пета и т.н.) – нещо което противоречи на системния подход в науката. Очевидно тази част от Таекуон-до не е правилно структурирана, което противоречи на така пропагандираната „научност“ в основата на стила.
При по-внимателно заглеждане става по-интересно… Имаме за база „относителен“ размера – „ширина на раменете“, но колко точно е това?
След смъртта на ген. Чой и разпадането на ITF от немския клон на ITF-V предложиха интересен вариант за определяне на „точния размер“ на „ширина на раменете“.
Идеята е да се изпълни „првилно“ гънун съги и измереното разстояние между пръстите на стъпалата да се раздели на 1.5 (коефициента от Енциклопедията). Интересното е, че логиката е обратна – дължината на позицията се коригира прецизно, спрямо „правилно“ изпълнение на реална техника (например удар или блок). Използват се геометрични маркери – пръстите на стъпалото и юмрука да са в една вертикална равнина.
По този начин се гарантира точно съвпадение на удара с правилната блокиращата повърхност при изпълнение в договорен спаринг на три стъпки, както е описано в Енциклопедията.
Недостатъкът на този начин за определяна на „точния размер“ на „ширина на раменете“ е ограничената „обратна съвместимост“ с другите размери на позициите. Например: Така се коригира дължината на позицията, но „точния размер“ не се прилага за ширината (тя си остава по класическия размер от Енциклопедията).
В последно време тази тема отново стана актуална, след анализите на движението от формата с идентични позиции по цялата диаграма, където става очевидно несъответствието с правилото: „формите в винаги започват и свършват на едно и също място“! Тогава се повдигна въпроса, че на практика пропорциите при позициите не съответстват на Енциклопедията (нещо което практически е показано в самата Енциклопедия).
При практически измервания (на геометрично правилна позиция) се получава коефициент 2 (което е доста по-различно от коефициент 1.5 в Енциклопедията).
Този резултат (дължината е 2 пъти ширината на раменете или 44 см ширина и 89 см. дължина) се потвърждава и при анализ на снимките от Енциклопедията.
Нататък става доста по-интересно. Тези които са които са играли Yoo-Sin тул са изпълнявали преминаване от гънън съги в анун съги (и обратно) само със завъртане стъпалата (в движение 16 и 17).
На пръв поглед това е „нормално“, защото по Енциклопедията и двете позиции са дълги 1.5 ширината на раменете… Обаче един древен математик е написал формула за изчисляване на размера на хипотенузата в правоъгълния триъгълник.
По тази формула получаваме различни дължини между стъпалата при двете позиции и би трябвало да има преместване на стъпалата, но такова няма! Ако се замислим възниква въпрос: Коя позиция да изпълним „грешно“?
След всичките тези несъответствия би трябвало адептите* на ген. Чой да се замислят… Ако могат?
Очевидна е необходимостта от създаване на нов систематичен подхода за измерване на дължината и ширината на позициите, който е съобразен с практическото изпълнение на формите и договорения спаринг.
Таекуон!
* Адепт (на латински: adeptus – достигнал) е посветен последовател на някое учение.
