Накратко за федерациите по Таекуон-до в България през 21-ви век
Новото хилядолетие започна с Българската Федерация по Таекуон-до /БФТ/, която бе представител на ITF за България. Тогава клуб Евроатлас бе възроден от бивши членове на клуба трениращи в клуб АБЦ. Това не бе посрещнато добре от ръководството на БФТ и Евроатлас не бе приет за член федерацията. Клубът бе принуден да продължи самостоятелно, като първият независим клуб по Таекуон-до в България, сертифициран от ITU.
През 2002г. клуб Евроатлас с подкрепата на съмишленици учреди Българска Таекуон-до Федерация /BUTF/, която практически остана само на хартия. След смъртта на ген. Чой и разцепването на ITF БФТ подкрепи ITF-NK.
През 2005г. от БФТ бяха изключени клуб Багатур и клуб Варна. Година по-късно Централен Полицейски Таекуон-до клуб /ЦПТК/ доброволно напусна БФТ.
Последва учредяването на Българска Федерация по Традиционно Таекуон-до /БФТТ/ през лятото на 2006г. подкрепена от клуб Багатур и клуб Варна. БФТТ продължи да работи с ITF-C на GM C.J. Hwa.
През есента на същата година бе учредена Българска Асоциация по Таекуон-до /БАТ/ подкрепена от ЦПТК и BUTF. Наличието на 23 сертифицирани носители на черен колан от Евроатлас даде възможност на БАТ да покрие изискванията за членство към ITF-V и AETF.
Само две години по-късно в края на 2008г. БАТ се разцепи. В БАТ останаха представителите на ЦПТК и изкуствено създадените негови филиали, а останалите клубове се обединиха под името Българска Таекуон-до Федерация /BUTF/ в началото на 2009г. Новата федерация продължи да работи с ITF-V до есента на 2010г. когато премина към ATI.
От началото на 2011г. водещият клуб на БФТТ – Багатур се завърна отново в БФТ. Независимо от това ситуацията в БФТ е нестабилна. Там няколко клуба обмислят оттеглянето си от федерацията и активно търсят своето подходящо място сред съществуващите международни организации.
В момента в България има четири федерации по Таекуон-до – БФТ, БФТТ, БАТ и BUTF. Тенденцията е в най-скоро време техния брой да нарасне. Това може да се приеме като положителен знак показващ, че сме тръгнали по пътя на страните със силно развито Таекуон-до, като например Англия, където има над 20 национални организации паралелно развиващи Таекуон-до.