Ким Унг Чол – 1992 г., в. „Черен пояс”

Наскоро от нашата страна отпътува за родината си корейският инструктор по тае куон-до Ким Унг Чол – VI дан. Прекарал в България близо 7 г. с известно прекъсване, сабумним Ким, както го наричаха неговите ученици има безспорни заслуги за утвърждаването на тае куон-до като спорт, спечелил значителен брой привърженици в цялата страна. С негово участие бяха създадени клубове в София, Плевен, Стара Загора, Враца, Кърджали, Дупница, Перник, Правец, Мездра, Хасково, Горна Оряховица, Кюстендил, Провадия и др. Като преподавател във ВИФ и треньор на националния отбор, под негово ръководство израстнаха висококвалифицирани треньори и състезатели, носители на черен пояси. Безрезервно защитаван от едни и критикуван от други, Ким остави дълбока следа в развитието на бойните изкуства в България.

Кой е Ким Унг Чол – елитния инструктор на Международната федерация по тае куон-до, човекът посветил живота си на бойните изкуства, работил като треньор в над 40 страни, изпълнител на най-сложните техники с крака при скокове в 15 томната енциклопедия на генерал Чой Хонг Хи (или както я наричат още “библията” на тае куон-до)?

Започнал да тренира на 12 годишна възраст, Ким става носител на I дан на 14 години. Малко нисък на ръст, но затова пък с великолепни физически данни, особенно феноменална гъвкавост, изключителна дори по азиатските стандарти, Ким от най-ранна възраст практикува различни спортове, между които състезателно пързаляне въху лед. В следствие на това краката му придобиват необходимата сила за усвояване на тае куон-до техники, съчетани с природната му гъвкавост и допълнени от традиционната корейска дисциплина, неговите качества се развиват и усъвършенстват под прякото ръководство на грандмастър Парк Джун Те, понастоящем председател на Глоубъл тае куон-до федерейшън.

По времето, когато за пръв път пристигна в България (тогава още V дан) Ким продължаваше да тренира всекидневно и упорито за поддържане на постоянна спортна форма, необходима му за работата като инструктор. Първите три месеца от престоя у нас сабумним Ким работи като помощник-инструктор на грандмастър Хван Джън Нам -X дан Те кион и създател на първата в България група по бойни изкуства (през 1956 г.) във ВИФ. С прякото участие на Ким през 1985 г. е създадена група към ЦК на ДКМС и АОНСУ, а по-късно и към ВИФ с участието на Стефан Хинков, Светослав Иванов, Стефан Груев, Еди Иванов. Михаил Георгиев, Милен Димитров, Орлин Крумов, Евгени Тодоров, Илия Личев и др. Джудо залата на спортния институт “се пръскаше по шевовете”, прекалено малка да побере всички желаещи да тренират при корейския инструктор. Създадоха се секции, най-голямата от които към ДФС “Септември”, под патронажа на председателя на дружеството Тодор Хамамов и ръководена от Е. Иванов и М. Георгиев достигна до численост над 600 трениращи. Е.Тодоров, С.Пеев. Г.Иванов, Пл.Цветанов, Иво Иванов и др. под методическото ръководство на Ким основаха клубове, превърнали се в последствие в ядрото на Българската федерация по тае куон-до.

Популярността на Ким Унг Чол достигна апогея си с основаването на Българската федерация по тае куон-до и поканата за участие на наш национален отбор на световното първенство в Канада. За зла участ, от 10 състезатели заминали за първенството, в България се завърна само един. Този удар се отрази твърде тежко не треньорската дейност на корейския инструктор – неговият 3-годишен труд не донесе плодове, а само разочарование, още повече, че само трима от десетте състезатели се явиха на срещите.

Преодолял този неуспех Ким започна усилена подготовка с резервните състави и по-младите възрастови групи. Уви този път втората емигрантска вълна отнесе две трети от подготвените състезатели по възрастните индивидуално, а по-малките заедно с родителите. Допълнителни сътресения и негативно влияние върху дейността на Ким Унг Чол оказа и разпадането на Международната федерация по тае куон-до, напусната от голям брой международни инструктори и членове, начело с отговорния секретар на федерацията и учител на Ким Парк Джун Те. Тези дезинтеграционни процеси в международната тае куон-до общност имаха своето отражение и у нас с образуването на различни направления, структури и течения. Паралелното съществуване на Българската асоциация по тае куон-до, Българската федерация по тае куон-до, Българската федерация по тае куон-до “Тонг Ил” и др., както и противоречията между “Северното” и “Южното” направление между привържениците на спорта и на традицията, и не накрая разминаването между интересите на големите клубове и на федерациите, рефлектираха върху качеството на треньорската работа на Ким. Все по-често неговите ученици и почитатели го виждаха не по тобок (кимоно), а с цивилни дрехи. Раздвоен между критичните приятели и фалшивите ласкатели и под влиянието на недоброжелателни към него среди Ким Унг Чол не получи подкрепа от Международната федерация по тае куон-до и корейската федерация за продължаване на треньорската си дейност в България.

Изпратен от малцина най-верни приятели и последователи на гарата, заминавайки, сабумним Ким остави както противоречиви оценки за своята дейност, така и една здрава основа за по-нататъшната работа на българските тае куон-дисти. Предстоящото приемане на тае куон-до като спорт в програмата на Олимпийските игри през 1996 г. и активното международно присъствие на Световната федерация по тае куон-до, подкрепено от все по-растящото влияние на зам. председателя на МОК и председател на Световната федерация Унг Йон Ким консолидират истинските приятели на това бойно изкуство около Българската спортна федерация по тае куон-до. С многобройните си и успешни международни изяви БСФТ печели все повече приятели у нас и в чужбина, утвърждава все повече авторитета на този красив и динамичен спорт, доближаващ се със своите върхови постижения до изкуство. А за това свой безспорен принос има и сабумним Ким Ун Чол.

в. „Черен пояс”, брой 8, 1992 г.