Интервю с Master Том Маккалъм, Генерален секретар на I.T.F.

Йержи Йедут: Сега Вие сте Генерален секретар на ITF. Можете ли да ни разкажете каква длъжност  сте заемали преди и как сте получили този пост?

Том Маккалъм: Аз бях заместник-генерален секретар в администрацията на ITF няколко години и после, на конгреса във Виена през януари 2001, когато Генералният секретар, Master Чой Джунг Хуа, беше отстранен от тази длъжност, Master Лазло Хармат предложи аз да бъда следващия генерален секретар и всички се съгласиха. Когато отстраняването беше потвърдено, ние изпратихме писмо на Master Чой Джунг Хуа, с което го информирахме. Тогава Генерал Чой ме назначи на служба на първи февруари.

Й.Й.: Можете ли да започнете отначало? Имам пред вид, че ние знаем, че Вие сте бил Генерален секретар на AETF преди това. Нека се върнем още по-назад?

ТМК: Аз бях в чужбина с Кралските въздушни сили до 1972, после се върнах във Великобритания. Следващата година срещнах Master Рий Ки Ха и година по-късно станах национален секретар на организацията в Британия, която тогава беше UKTA. AETF беше образувана на среща в Норвегия през 1979. Master Рий Ки Ха беше нейният президент, а аз бях генерален секретар. Това продължи до 1984. По това време аз бях поканен от ITF да отида във Виена като заместник-генерален секретар по планирането. По-късно бях заместник-генерален секретар по администрацията. И после, през 2002. станах Генерален секретар на ITF

Й.Й.: Спомняте ли си кога и къде Генерал Чой Ви предложи да се преместите от Шотландия във Виена?

ТМК: Имаше малко затруднения. Когато ITF се премести във Виена през 1984, техен Генерален секретар беше Master Парк Джунг Тае, а заместник-секретаря тогава – имам пред вид човекът, който беше на моята позиция тогава (,той имаше други заместник-секретари )– не беше доволен. Мисля, че това беше защото той пръв отиде във Виена да уреди всичко и предполагаше, че той ще бъде генерален секретар. Това беше Master Лим Уон Съп от Швеция. Той не се радваше на това назначение като заместник-генерален секретар и се отказа от длъжността. Той беше наследен от Master Парк Джунг Таек, който се премести във Виена, но не му харесваше да стои там, така че и той се отказа. Мисля, въпреки че никога не съм питал, че Grand Master Ки Ха вероятно е предложил аз да отида във Виена.

Й.Й.: Наистина ли беше лесно за Вас да отидете в друга държава? Това е много сериозно решение – различен език, различна култура, далече от приятелите…

ТМК: Не беше лесно. Ако бъда напълно честен, по това време аз бях най-старши в ITF във Великобритания и можех да имам вероятно добро влияние и повече пари. Предстоеше ми да взема важно решение. Обаче аз го обмислих и естествено, го обсъдих със съпругата ми. Тогава имах само един син и той беше само на една година. Когато започнах да се занимавам с  Taekwon-Do в Сингапур през 1969, имаше проблеми с поставяне началото на WTF и аз много се интересувах какво се случва.Генерал Чой беше идвал в Сингапур 2 пъти за семинари и аз присъствах на тях. Аз получих сертификата за първи дан от него през 1971. Много се интересувах как  е организирано и как действа ITF. Исках да бъда по-влиятелен в света на  Taekwon-Do и заради това беше по-добре за мен да работя в управлението на ITF , отколкото да остана във Великобритания.

Й.Й.: След като генерал Чой почина, Taekwon-Do беше разделено на две различни групи. Какво се случи, че Вие решихте да останете във Виена? Имахте ли предложения от другата страна (от групата на Чанг Унг) да се присъедините към тях?

ТМК: Когато бях в Пионгианг за възпоменателната служба на Генерал Чой. Те оказваха натиск на хората да направят събрание. Преди да отида в Корея, Президентът, г-н Ръсел Маклелън, беше изпратил писмо до всички, съветвайки ги да не правят събрание в Пионгианг. Независимо от това, те искаха събрание, но аз отказах да отида на него. Беше незаконно, неетично и подмолно. Те нямаха право да провеждат това събрание и повечето страни от ITF не бяха представени. Имаше няколко човека от няколко държави, но те не бяха упълномощени да вземат решения по това време. Корейците, обаче, платиха на хората да присъстват. Казаха ми, че ще си остана Генерален секретар и това е обидно, тъй като съм назначен за Генерален секретар от Генерал Чой и одобрен от членовете. Когато се върнах и казах на президента Маклелън какво се случи там, той каза, че това е неправилно, незаконно, събранието е некоректно. После ние питахме различни хора, високопоставени в ITF, лидери на държави, какво искат да правят.Както знаете, повечето от тях казаха: „Няма да приемем това, няма да приемем това.” Ето защо. От моя гледна точка, аз исках ние да продължим напред. Исках да постъпвам честно и след като това се случи, аз си помислих, че не е правилно и групата на Чанг Унг не си заслужава вниманието. Те ще видят, че това не е правилно и ще направят конгрес, всички ще присъстват и ще гласуват за президент и ако изберат Чанг Унг или някой друг, това е правилно, но ще го направим както трябва, демократично. Ще имаме конгрес.

Така че аз не бях много обезпокоен. Обаче, по-късно, през октомври, положението стана сериозно за мен, защото корейците в офиса казваха, че Чанг Унг е президент и аз трябва да правя това, което той иска. Аз правех това, което казваше президента Ръсел Маклелън. Те не биха го приели. Така че моята позиция наистина беше трудна. После те започнаха да възпрепятстват моята работа и физически да заплашват мен и жена ми, която работеше почасово в офиса. Трябваше два пъти да викам полиция в офиса. Информирах г-н Маклелън и австрийския ни адвокат, че аз не мога да ходя вече в офиса, защото беше неприятно и за двете страни.

Й.Й.: Имахте ли предложение от Чанг Унг директно или от майсторите да се присъедините към тях?  

 ТМК: Спомням си само един, Master Стилианидес. Той не разбираше, той ми звънеше и говореше с мен, все едно нищо не се е случило и всичко е наред. Аз му казах:” Георгиос, гледната ти точка е погрешна и съжалявам, но ние не можем да работим заедно.” Той каза,” Всичко е наред.” Аз казах:” Ужасно съжалявам, но Чанг Унг не е президент, а ти лично каза, че го приемаш. Съжалявам, но аз не мога да го приема. Президентът е г-н Маклелън. От моя гледна точка ти грешиш в тази ситуация и аз не мога да говоря с теб за Taekwon-Do.” После той започна да обяснява и аз му казах,” Георгиос, моля те , ужасно съжалявам, но не искам да участвам в това. Ако има какво още да се каже, ще го кажат адвокатите.”

Й.Й.: Мислите ли, че нашата ITF, ръководена от  Master Tran Trieu Quan ще се развие в бъдещето или ще сподели съдбата на GTF? GTF беше създадена от Master Парк Джунг Тае, но сега почти няма GTF. Какво мислите: какво е нашето бъдеще? По същия път ли ще вървим или по друг?

ТМК: Не, със сигурност не. Освен ако няма бедствие, ние няма да вървим по пътя на GTF  или другите. Мисля, че хората, които са с нас, са доволни сега. От моя гледна точка много се променихме от дните на Генерал Чой, наи-вече администрацията на ITF. Има много добри текущи проекти на този етап и много хора, включени в ITF, имат идеи, които преди това не са осъществени.

Самият аз виждам, че ние сега имаме много силна, демократична организация с регламентирани правила. Със сигурност имаме много планове.

Й.Й.: Като най-приближен на Генерал Чой, може би по-близък от семейството му, някога мислел ли сте да напишете книга за всички тези факти сега? Ние мислим, че само няколко хора знаят подробности за неговия живот. Може би ще е хубава идея да напишете такава книга?

ТМК: Аз лично никога не съм мислил за това. Обаче много хора са ми казвали, че трябва да го направя, така че фактите да станат известни. Всъщност, преди около месец жена ми и аз започнахме да си водим пишем някои неща в компютъра. Аз винаги си пазя записките; имам предвид, че в офиса, когато Генерал Чой  телефонираше, аз записвах всичко. И пазя тези записки. Имам записки за всички тези години.

Й.Й.: Има много материал, много история там?

ТМК: Много!!!

Й.Й.: Ще бъде наистина интерсно да я напишете.

ТМК: Да.

Й.Й.: Могат ли тези факти да бъдат потвърдена с документи?

ТМК: Те могат да се потвърдят с документите на ITF , имам предвид бюлетини или писма, или подобни писмени носители. Или може би без писма, защото Генерал Чой никога не пишеше. Той беше много внимаваше за това.

Й.Й.: Където и да сте ходил, Вие винаги си водите бележки и снимате, така че сигурно имате хиляди снимки от миналото. Мислел ли сте да издадете някакъв албум на хора от миналото с  Майсторите?

ТМК: Съжалявам, но трябва да Ви кажа, че почти всичко снимки останаха в стария офис. Аз не си ги взех. Много видео материали съща са там. В къщи имам няколко снимки. За да бъда напълно честен, аз никога не съм обичал да снимам. Не съм такъв човек, който търси популярност. Аз присъствах на снимките и стщо направих няколко, но тези снимки принадлежат на  ITF. Те са в стария офис.

Й.Й.: Ще бъде много интересно да получим достъп до тях.

Кога за първи път се срещнахте с Taekwon-Do ? Кой беше Вашият инструктор и колко време тренирахте като обикновен ученик?

ТМК: В RAF  аз винаги играех футбол и ръгби – такива спортове. Но в Сингапур през 1969 нямаше ръгби, защото, там нямаше много трева. Не бях много възрасен, за да играя във футболен отбор, бях на 26, но за някой, който току-що беше пристигнал, не беше лесно да влезе в отбора. Но аз исках да се занимавам с нещо.

Прочетох реклама за карате във вестника. За да тренираш карате в Сингапур ти трябва да вземеш разрешение от дежурния служител. Така че аз отидох и ми беше казано „ Ами, не знам за карате, но тук има нещо във физкултурния салон на лагера. Може би е по-добре да го видиш.” Така че аз отидох и видях и това беше първият път когато видях Taekwon-Do. Започнах да тренирам през март 1969.

Инструктор тогава беше Лий Джуун Джае. Той беше всъщност под инструктор. Главният инструктор беше Лий Бионг Муу. Най-накрая аз тренирах в залата на  RAF  2 пъти седмично с Лий Джуун Джае, но когато взех син колан, отидох в Сингапур в главната зала и тренирах също с Лий Бионг Муу. Не съм напълно сигурен, но може би той е бил шести дан,  а Лий Джуун Джае – четвърти. В последствие, когато в WTF имаше проблеми, тези двама треньори се оттеглиха и бяха заменени от Хан Ча Кио, под чието ръководство взех черен колан. Беше през 1971. Той беше човекът, който най-много ме впечатли. Не съм сигурен отново, но мозе би той беше шести или седми дан. По-скоро шести. Не знаех много за дановете тогава. Той беше много впечатляващ. Помня времето, когато  Хан Ча Кио  тренираше – той наистина знаеше как да тренира закаляването на ръцете –  и счупи стоманената стойка след като я удари 2 или 3 пъти. Той също беше много динамичен, много добър в ударите със скок.

Й.Й.: Сега по-лесно ли Ви е да изпълнявате задълженията си отколкото когато Генерал Чой беше жив?

ТМК: Трябва да призная, че е по-лесно поради няколко причини.Генерал Чой беше майстор на трудните задачи, той ми даваше много проекти. Той винаги казваше, че трябва да има ефективност, но по това време беше много трудно, защото и корейците също работеха в офиса. Срещах се с тях всяка сутрин, на които беше трудно да ги накарам да  разберат; те не говореха много добре английски и не с опитаха дори да научат немски. Беше също трудно, защото те искаха да направят нещата по свой начин, а Генерал Чой ми беше дал инструкции, които трябваше да ги накарам да разберат. Всичко беше много трудно, трябва да призная, че на моята позиция, като Генерален секретар сега, е по-лесно от тази гледна точка, че нямам такива усложнения. Разбира се, пак имам много работа, имаме президент, който изисква да се решават нещата,  но не е такава бъркотия.

Й.Й.: От 1980г. Главният щаб на ITF е във Виена. Минаха 20 години. Няма много сериозна организация (може би греша) или силно Taekwon-Do в Австия. Каква е причината за Вашето мнение?

ТМК: На първо място трябва да кажем, че австрийците не се интересуват много от бойни изкуства. Те са мирно настроени хора от десетилетия и повече харесват ските и подобни спортове.  Обаче има и други причини. Когато за първи път отидох във Виена, имаше школа и инструктор, където ни беше първия офис на Кайзерщрасе, но те не привличаха много ученици и не се опитваха да ги окуражат. Съжалявам да го кажа, но техните методи не бяха много съвременни. Например, те биеха хората с коланите си, за да ги поправят. На никого не му харесваше, затова нямахме много ученици. Аз реших да отворя моя собствена школа и отворих 3 във Виена, но през това време ние загубихме много черни колани, защото поради някаква причина в Австрия не обичат да отварят нови школи. Много съм зает в работата си, за да мога да се грижа за проблемите в Австрия, това просто не е възможно.

Й.Й.: Имате ли някакво кредо,което следвате или в което вярвате?

ТМК: Аз вярвам в Taekwon-Do, трябва да Ви кажа това. Наистина вярвам. Мисля, че Taekwon-Do може много да предложи на младите хора, защото за много хора в този свят веченяма религия. Те са загубили вярата си и мисля, че Taekwon-Do може да ви даде вяра. В това модерно общество, където хората работят по-малко и имат повече свободно време, имаш нужда от нещо, което да ангажира живота и мислите ти. Наистина мисля, че Taekwon-Do е съвременния начин, не точно религия, да обединиш ума и тялото си. Да ти даде някакво удовлетворение и идеал. Можеш да тренираш Taekwon-Do сам, когато поискаш. Какво друго в моя живот? Аз се занимавам с тренировки; в момента имам едан школа. Наслаждавам се на четенето като релаксация. Само още едно друго нещо правя сега, ходя на боулинг. От моя гледна точка мисля, че Taekwon-Do има голямо бъдеще. Ако имаше голямо движение да събере всички хора да тренират заедно и да ни увери, че имаме цел, тогава бих повярвал, че всичко  ще е наред. Но това е дълъг процес.

Й.Й.: Кое събитие Ви впечатлява най-много в Taekwon-Do?

ТМК: Семинарите на Генерал Чой бяха събитията, които ме впечатляваха най-много, защото, да, гледал съм някои демонстрации, състезания, но ако бъда честен, трябва да кажа, семинарите на Генерал Чой.  Ходех на семинарите на Генерал Чой  и научавах нещо през цялото време. Няма много хора, които имат шанса да срещнат велик човек през живота си. А Генерал Чой беше такъв човек и ме впечатли много.

Й.Й.: Кажете ни нещо за Вашето семейство?

ТМК: Имам жена, тя също с шотландка, живеем заедно във Виена. Имам двама сина, на 20 и на 18 години. По-големия е трети дан по Taekwon-Do и вероятно ще вземе четвърти другата година. Той учи за  инженер и има талант за много детайлни рисунки. По-малкият е първи дан, но за съжаление се отказа преди няколко години. Той току-що си взе последния изпит в училище и сега има една година да реши дали да учи в университет или не. Интересува се от философия и психология, учи се да свири на китара и харесва боулинг!

Й.Й.: Чували сме, че съпругата Ви се интересува от рисуване?

ТМК: Тя изучаваше история на изкуството в университета в Единбург и винаги е рисувала, и с масло, и акварел. През годините аз я заставях да прави плакати и различни реклами за Taekwon-Do! Един от големите и интереси е  стенната живопис и тя скоро беше упълномощена за 14 метра дълга trompe l’oeil украса на частен плувен басейн. Тя също обича писането.

Й.Й.: Каква мислите е главната задача на ITF?

ТМК: Мисля, че хората, имам пред вид нашите членове, сега са щастливи с нас. Те виждат, че нещата се случват и ние фактически работим. Вярвам, че главната цел е да направим техническата страна толкова важна, колкото е била винаги, защото това е най-важното. Наистина се нуждаем от нещо друго, нуждаем се особено от това да накараме хората да осъзнаят „до”. Някои хора работят върху това. Фактически,  Master Tran ни даде подготвителна документация върху преподаването на „до” този уикенд, така че най-накрая ние ще имаме курс за преподаване на „до”, защото мисля, че имаме всички тези сегашни проблеми понеже Генерал Чой беше твърде зает да ни учи на техника и „до” определено отсъстваше. Трябва да се уверим, че подсилваме неща като  учтивост като видим, че хората са любезни, че се покланят, когато би трябвало на старшите степени. Трябва да очакваме техническо бъдеще, но преди това също и духовно бъдеще.

Има също много други текущи проекти в нашето Taekwon-Do. Например, председателят на Комитета по етика и дисциплина, професор Готие, даде много хубави документи за правилника на Дисциплинарния комитет и те ще се научат и изпълняват. Има също вид проекти, от които се нуждаем, за да се уверим, че обучаваме нашите инструктори професионално. Едно от нещата, които сме направили е да  установим правилник за повишаване на степен от седми до девети дан. Сега е много по-трудно да ги получиш. Не само трябва да покриеш физическите норми, но трябва да пишеш и да отговаряш на въпроси и трябва да си заангажиран с Taekwon-Do, специално да правиш нещо за ITF.

Й.Й.; Какви са плановете Ви за близкото бъдеше?

ТМК: Съжалявам да го кажа, но моите планове в Taekwon-Do са намалели. Мисля, че ще участвам в ITF като длъжностно лице за следващите две години. До тогава аз ще бъда на 64 години и половина и вероятно ще се върна в Шотландия.  Що се отнася до ролята на Генерален секретар, в този момент от времето аз чувствам – това е лично мнение – че трябва да я заеме по-млад човек, защото младите още имат амбиции. Аз още имам идеи, но е време да продължим. Ето защо аз виждам, че моята лична амбиция ще бъде да продължа да помагам на ITF както мога. Ако не мога по пряк начин да помагам, тогава ще го направя индиректно. Ще продължа да бъда ангажиран, вярвам в това. Трябва да продъните да тренирате и то цял живот. Аз тренирам сега, бих продължил с тренировките и може да помагам с инструкции някъде – познавам много хора във Великобритания. Дали ще открия нова школа,не зная. Може да е твърде късно да го направя. Ако им какво да предложа, може да го обмисля. Но предпочитам да мисля, че ще помагам по принцип, ако ITF се нуждае от мен. Ето защо не планирам  за себе си тези неща за в бъдеще.

Й.Й.: Последен въпрос. Как оценявате факта, че главния щаб на AETF беше преместен в Полша?

TMК: Това беше хубава новина. AETF съществуваше от много години, обаче само през последните няколко години тя напредна малко. Има още неща, които не са направени и трябва да се направят. Главното е,че AETF трябва да бъде заедно като организация, за да си помагаме един на друг. Ние видяхме, че когато Генерал Чой почина, някои хора знаеха, че няма да се присъединят към нас, защото ни липсваше комуникация.

Фактът, че сега тя е в Полша ми дава голяма вяра в бъдещето, защото аз винаги съм се впечатлявал от вас  и от това, което правите, господа. Винаги сте били много професионални, винаги сте се уверявали, че всичко е направено както трябва. Всъщност, аз научих от вас какво трябва да се направи. Таке, че вярвам, че това е голяма стъпка.

Й.Й.: Много Ви благодаря!

 Интервюто  е взвето от Йержи Йедут, 24 октомври 2004

превод : Анна Костадинова