Корейски Бойни изкуства

Това са бойни практики и методи, които имат своето място в история на Корея, но са адаптирани за използване както от военен, така и от невоенен персонал като метод за самозащита, личностно развитие или отдих. Историята на корейските бойни изкуства може да бъде проследена още до праисторическа епоха.

south-korea-flag-small1-1Съвременните корейски бойни изкуства са разработени в средата на 20-ти век, под влияние на японските бойни изкуства. Между 1910 и 1945 г. японските окупационни власти обявяват всички бойни изкуства В Корея за бунтовнически, противодържавни и антияпонски, практикуването им – забранено. В страната проникват Карате, Айкидо и Джудо. Правят се опити корейските стилове да бъдат унифицирани под егидата на Корейската Таекуондо Асоциация.

Днес корейските бойни изкуства са загубили първоначалното си военно предназначение и са се превърнали не толкова в спорт, колкото в система за духовно извисяване. За това допринася будизмът, който трайно е навлязъл във философията им.

Най – известните днес Корейски Бойни изкуства са:

Таекуон-до

3203190-APXUMDWU-7bТаекуон-до е модерно Корейско бойно изкуство, предназначено за самозащита, без оръжие. Създадено е от ген. Чой Хонг Хи, на базата на техники от Карате и традиционни бойни стилове, за нуждите на Южнокорейската армия. На 11 април 1955 г., официално е обявено новото Корейско бойно изкуство с име ”TAE KWON DO”

Таекуон-до е най-широко разпространеното Корейско бойно изкуство, практикувано по целия свят. Тренира се в зала (доджанг), практикуващите изучават техники, философия, корейска терминология и носят униформа (добок) с колан увит около него. Този колан показва нивото достигнато от практикуващите. Студентът обикновено започва с бял колан и се движи през набор от цветни колани (които се различават при стиловете), преди да стигне до черния колан.

Таекион / Те кион

2949298029_3OSvtFK0_958df523f1303bd954dbee7ed870c047_RTVqE9MY9JyNbeGHj9Zm4xVYtWRj (2)

В наши дни Те Кион е официално признато в Корея за ценно културно наследство под №76. През 1983 г. корейското правителство признава системата за водене на бой Те Кион като оригинално традиционно корейско бойно изкуство, част от съкровищницата на световната култура. Но преди векове, когато е била създадена, тази система е служила като главно средство за ръкопашен бой и самоотбрана на Корейския полуостров. Днес, много време след възникването си, Те Кион продължава да бъде един от най-сериозните азиатски бойни методи.

По различни причини до преди няколко години изкуството на Те Кион не бе известно на широката аудитория практикуващи корейски бойни изкуства както в Корея, така и извън страната. Няколко висококвалифицирани майстори са обучавали малък брой ученици. На фона на бурното развитие на Таекуондо, Те Кион оставаше в сянка. Въпреки че днес този стил печели все повече привърженици и популярност в международен мащаб, все още основните му характеристики са почти неизвестни за мнозинството почитатели на бойните изкуства.

Те Кион е система за ръкопашен бой, умение за самозащита, бойно изкуство и форма на динамичен Чи Гонг (система за контролиране на енергийния потенциал в Микро и Макро космоса). Изкуството Те Кион може да се определи като традиционен метод за самозащита, основан върху принципите на максимално интензивно и хармонично развитие на физическите и духовните качества на личността.

За разлика от повечето съвременни корейски стилове, създадени „експресно“ от различни майстори, Те Кион се е формирал постепенно и с течение на времето. Върху неговата еволюция са оказали влияние корейските народни игри, фолклорните ритуали и древните бойни изкуства. В този смисъл Те Кион не е творение на един човек, а стил събрал в себе си есенцията на корейската национална школа. Върху Те Кион са оставили отпечатък стилове като Субак, Сирум и До Сул (Пътят към могъществото), а в по-ново време техники от Те Кион взаймстват и бойни изкуства като Хапкидо, Таекуондо, Кьоксул и др.

Преведено по смисъл, Бе Ге Те Кион, както е пълното название на Те Кион, означава „Бойците в бели дрехи“. Това бойно изкуство е известно в Япония под найменованието Схай Джус (Висше изкуство). Белия цвят символизира високите морални и нравствени добродетели и чистотата на „празното съзнание“ – присъщи условия за овладяване на духовните и физическите аспекти на това изкуство. Белият цвят олицетворява в източния светоглед и смъртта, защото Те Кион в миналото е бил най-жестокото бойно изкуство, практикувано някога на Корейския полуостров.

Според историческите сведения Бе Ге Те Кион води произхода си от преди 2000 години от районите на Маджурия и Корейския полуостров. За първи път названието на стила се среща в хрониката на Чае Мул Бо (Книга на съкровищата), съставена по времето на владетеля Чонгджо от династия Чосон.

Те Кион като бойни умения включва основно удари и блокове с ръце и крака, събаряния, захвати, ключове и хвърляния. Използват се също техники с глава, рамена, лакти, колена, длани, пръсти и с други части на тялото. Техниките били толкова фантастични и мощни, че днес малцина са тези, които могат да ги овладеят в дълбочина. От всички корейски стилове старата форма на Те Кион се смята за най-ефективна и унищожителна. Добре овладяно, изкуството на Те Кион позволявало на бойците от древността да побеждават в ръкопашен бой многоброен и добре въоръжен противник. Съкрушителната мощ на Те Кион почива върху спазването на определени принципи, позволяващи на практикуващия да използва в пълна степен своя психофизически потенциал.

Голямо внимание се обръща на дишането, концентрацията на енергията, контрола върху центъра на тежестта, разгръщането на функциите на енергийните центрове на тялото, а също и на преодоляването на чуството за болка.

Движенията се отработват първоначално индивидуално, а след това по двойки. Всяка техника се разучава в три варианта: формален, спарингов и боен. Чрез формалния вариант техниката се разучава и усъвършенства от място; Спарингговия вариант е предназначен за съревнования и се тренира в стъпка; Бойния вариант е по-твърд и динамичен, предназначен да елиминира бързо съпротивата на опонента.

Избягването на атаката чрез преместване на тялото в Те Кион се счита за по-висше умение от директното блокиране и противопоставяне на ударите. Правилното отбягване на удара прави противниковата атака неефективна и независимо от нейната сила я превръща в излишен разход на енергия, тъй като ударите попадат просто в празно пространство.

Външно Те Кион се характеризира с естествени и меки движения, но вътрешното му съдържание е много силно и дори „остро“. Майсторите картинно го сравняват с „желязна ръка в кадифена ръкавица“.

Хапкидо

hapkido-750x410Хапкидо на корейски означава “Път за овладяване на Вътрешната Енергия” или “Система за хармонизиране на Вътрешната Сила”. Корените на стила се крият в древните умения за самозащита “Хосинсул”, развили се през IIIв. от н.е., на основата на Хуа Ранг До и Таекион. Със заемането на престола от династията И през 1392г., заместила будизма с конфуцианството като държавна религия, настъпва упадъкът на ранната форма на Хапкидо. За възстановител на стила и създател на съвременния му вариант се счита известният изтъкнат майстор Йонг Сул Чой.. Като основно достойнство на системата се смята умението да избегнеш противопоставянето на противниковата сила, като го увлечеш по продължаваща неговото действие траектория и отведеш енергията му в безопасна посока.

Танг Су До

images (2)Създателят на Танг Су До (Пътят на ръката на Танг) е Хуанг Кий. Това е призната еклектична система от XX в., съдържаща елементи от традиционните корейски бойни изкуства и китайското У Шу. Танг Су До поставя ударението върху култивиране на умението за игра с крака и високите ритници и по – малко – върху техниките с ръце. Майстор Кий набляга върху аспекта “До”, т.е. върху способността на своите ученици да възпитават у себе си съвестност, правилна преценка и силна воля. Целта на това изкуство е да подпомогне формирането на цялостна личност, способна да се справи със своите вътрешни и външни проблеми по най – добрия възможен начин. Еднакво се набляга на вътрешната, външната и духовната сила. Изпитите траят по една седмица. Цветовете на коланите са бял, зелен, червен, син и тъмносин. Черен не се използва поради негативните аспекти на символиката му. Танг Су До през 1945г. се разделя на две течения, като едното практикува спаринг, а другото на Хуанг Кий е независимо от Таекуон-до (Таесудо) асоциацията. 

Kun Gek Do – известен също като Gwon-gyokdo е бойното изкуство на корейския кикбокс. В някои части на Корея корейският кикбокс е известен като Kyuk Too Ki, но това е по-скоро набор от правила, отколкото стила на бойните изкуства.

 

Корейски кикбокс

Два стила бойни изкуства, които са често срещани в Корея, са муай тай и таекуон-до. Всяко изкуство има свой собствен набор от правила в съответния спорт, така че конкуренцията директно между бойците по муай тай и таекуон-до е невъзможна. Kyuk Too Ki е правилото, което идва от стремежите на тези две изкуства да се състезават. Така корейският кикбокс стартира и започва да развива свой собствен стил.

Терминът “Kun Gek Do” означава “Изкуството на атакуване и удряне”, “Kun” (произнася се “Gwun”) означава “юмрук” или „удар“, “Gek” (произнася се “GYUK”) означава “Атака”, а “Do” означава “Път” или философия.

Корейският кикбокс използва основния стил на удари с крака от Таекуон-До, но също така добавя блокове за крака с коленете и лактите. Работата с краката е по подобие на Таекуон-До. За да избегнете удар се използват съответните техники от бокса. Не се използват техники за удряне или блокиране с отворени ръце.

Корейският кикбокс съчетава както западния бокс, така и източните бойни изкуства (техники на бокса и ударите с крака на Таекуон-До). Стилът е популярен както сред жените, така и сред мъжете, които желаят да придобият фитнес, добри координационни умения и отлична гъвкавост.

Адвансед Таекуон-до