БИЗНЕСЪТ ITF 5 – МАРКЕТИНГ НА КОЛАНИ

Маркетинг (на английски: marketing — продажба, търговия на пазара) е традиционно сбор от дейности, които са насочени към създаване на рентабилност (доходност) в работата на предприятие чрез обмен, те се използват за насочване на потока на продукти и услуги от производителя до потребителя (клиента).

Таекуон-до е бойно изкуство и спорт базиран на изучаваните техники. Организационните структури развиващи Таекуон-до са с безброй наименования, различия и нюанси в техните правила, но идентична схема на финансиране базирана на маркетингът Таекуон-до.

Какво е маркетингът Таекуон-до? Това е съвкупност от верните отговори на въпроса: „Как да се вземат мангизи от Таекуон-до?“. Реално верните отговори са изненадващо много и изключително разнообразни. Тук ще разгледаме „тъмната страна“ на изпитите за степени.

Изпитите за степени в Таекуон-до са традиция в клубовете и организациите развиващи Таекуон-до. Те са един от предпочитаните начини за генериране на приход. Обикновено се практикуват няколко изпита (2 или 3) в годината за цветни колани и един (или два) за черни. Обикновено сумите за цветни колани са двуцифрени, а за черните колани трицифрени.

Особеното е, че броя технически степени е фиксиран – 10 цветни колана и 9 черни колана. Това се оказва „тясно място“ и в същото време поле за изява на „находчивите“ ТКД маркетолози. Техните „иновации“ варират от „дребни закачки“ със система от степени в Таекуон-до до „безумия“ противоречащи на принципите в бойните изкуства.

Начинаещите ТКД маркетолози обикновено работят на дребно. Прилаганите от тях подходи се приемат „ с усмивка“ в средите – например:

• „Изпит за бял колан“ – фактически в ТКД белия колан е подарък за всеки започнал да тренира. Това е написано в Енциклопедията! Независимо от това има клубове където тази практика е наложена. Да, клубът печели една изпитна такса повече, но… Тук парадоксът е на какво ще бъде изпитан кандидата? Самата дефиниция на „бял колан“ е незнание, липса на знания и умения. Следователно на изпита за бял колан кандидата се явява, не казва нищо и не показва нищо! За да се яви на изпита си плаща и срещу това получава бял колан, който би трябвало да е подарък… Резултата е „усмивки“ в залата.
• „Заплащане на допълнителната степен при прескачане“ – на изпит за цветни колани в ТКД се допуска „прескачане на степен“ за отлично представяне. Това е един вид позитивна мотивация за практикуващите – както за този който получава степента, така и другите които искат да постигнат по-висока степен. Тук парадоксът е заплащането на прескочената степен, което може да се разглежда като „глоба“ за отлично представяне или да се интерпретира, че всеки „готов“ да си плати е „готов“ да прескочи степен. Да клубът печели една заплатена допълнително степен, но губи мотивационния ефект.
• „Компонентна на цената на изпита“ – първоначално се обявява се само един компонент от цената, например „Изпита струва хх“. И практикуващия бива заблуден, че е само това! В последствие се изяснява, че има и сертификат, който се заплаща допълнително. Ако сертификата идва от чужбина се доплаща и за пощенски разходи.  Ако трябва да се чупят дъски или керемиди и те са по отделен ценоразпис. Така стъпка по стъпка се трупа една сметка, която е съвсем различна от очакваната, но инструкторът се усмихва!

Средния ешелон ТКД маркетолози се опитват да балансират между приходите, позитивите, негативите и усмивките. Например:

• „Детски степени“ – междинни степени за малки деца между белия колан и жълтата черта. Тук има баланс от гледна точка на липса на парадокс. Децата са малки и им е трудно, за това се изпитват на част от изискванията за жълта черта и получават съответната степен. Клубът генерира приход, децата и родителите са усмихнати – всички печелят.

Професионалните ТКД маркетолози работят с размах. Такъв пример са скандинавците, където отдавна са въведени междинни степени при цветните колани.

Тук парадоксите са няколко:

• „Разделяне на формите“ – в ТКД за всеки цветен колан има по една форма, която е основното изискване на покриване на степента. Въвеждането на междинни степени, без наличието на нови форми създава парадокс – една форма се играе за две степени и така се нарушава логиката на изпитните изисквания за цветни колани, като цяло.
• „Предпоставка за дискриминация“ – скандинавците са тотални противници на всяка форма на дискриминация, а тук сами я създават. Парадокс! Това, че някой е по-млад не означава да расте в степен по-бавно, което си е чиста дискриминация. Подобно „изкуствено“ забавяне на израстването в степен е полезно основно за финансовите приходи на организацията, но вредно за практикуващите.
• „Таекуон-до което не е Таекуон-до“ – независимо от това, че практикуващите изпълняват ТКД формите и техниките самото връзване на червен колан с три черни черти обърква всеки запознат с ТКД. Как самия практикуващ тълкува своя колан, който официално не съществува в Таекуон-до? 

У нас дълго време ТКД маркетолозите не се изявяваха, но в последните години „изкъртиха кочината“. Постиженията им надминават скандинавците и достигат на границата между „гениалност“  и „безумие“. А „иновациите“ на нашенските корифеи в ТКД маркетологията са следните:

• „Пре-тест“ – предварителните изпити за черни колани (междинни вътрешни изпити) имат за цел да покажат на кандидатите докъде са стигнали и какво още им е необходимо. Те са практика в школи по таекуон-до по света. Доколкото интервалите от време между отделните данове са значително по-дълги (от 2 и повече години), предварителните изпити дават на участниците в тях:
  • реална оценка за нивото на собствените им възможности към момента на провеждане;
  • възможност да поддържат и практикуват в стресови условия по-редки техники като силов тест и специална техника;
  • преценка за точността на наученото до момента;
  • коригиране на знанията и попълване на пропуските.
• „Изпит за клубно ниво“ – важна част от подготовката за предстоящите изпити за ученически степени. Изпитът бе справка за текущото ниво на трениращите, а основна цел учениците да добият реална самооценка за знанията и уменията си, а инструкторът да постави възпитаниците си в изпитни условия, за да се направи оценка и разбор и да се структурират насоките в подготовката.

Така описани определено звучат убедително… за незапознатите. Или инструкторите не виждат по време на тренировка в каква насока трябва да върви подготовката? Или по време на тренировка не може да се създаде „стресова ситуация“ с изпълнение на трудна специална техника?

За обективност трябва да се посочи генезиса на този тип „иновации“. Те произлизат от наличието на органичния от международните/националните организации към клубовете за провеждане на официални изпити.  Така клубовете се принуждават да провеждат „не официални“ изпити! Това не оправдава клубовете, ако не им изнася да си сменят организацията…

Двете „иновации“ на корифеите са доста сходни и представляват изопачена версия на „Детски степени“ със скандинавски привкус, противоречаща на системата от степени в Таекуон-до. Без значение дали се отнасят за цветни или черни колани същността им е идентична – трениращите да платят за едно и също нещо два пъти или три пъти! Това директно противоречи с принципа „Почтеност“ в Таекуон-до!!! Допълнително противоречи на добрата практика в обучението по бойни изкуства.

За всеобщо учудване „номерата“ на ТКД маркетолозите, на скандинавците и на корифеите минават… И тук възниква големя въпрос: Те ли са „гениални“ или трениращите при тях са „балъци“? Нито едното, нито другото! Просто, трениращите (или техните родители) не са достатъчно информирани, а инструкторите „непочтено“ се възползват от това, вместо да ги информират.

Запомнете!  В Таекуон-до създадено от ген. Чой:

• Няма изпити за бял колан – той се подарява на всеки започнал да изучава Таекуон-до!
• Цветните колани са 10, независимо от възрастта!
• Няма предварителни изпити за черни или цветни колани!

• Принципът Честност /Почтеност/  – Yom Chi, означава Прозрачност, Искреност и Откровеност. Пример: Винаги казваме истината.

Препоръчвам на трениращите (или техните родители) да бъдат проактивни – да се информират и да питат. Ако отговорите не ги удовлетворяват да търсят друг клуб или друг инструктор. Както се казва: Който търси, намира!

Таекуон!