Таекуон-до

ген. Чой Хонг Хи

Таекуон-до е съвременното лице на Корейските бойни изкуства. Името ”TAE KWON DO” е предложено от ген. Чой Хонг Хи през 1955г. /за подробности/. В последствие се обособяват два стила:

  • Създаденото от ген. Чой „Taekwon-do” през 1955 г. е бойно изкуство известно като “Chang Hon” стил или „Традиционно” Таекуон-до. Първоначално се развива от Международната федерация по Таекуон-до  /ITF/ и е известно като “ITF” Таекуон-до. Често го наричат „Северно Корейско” Таекуон-до, но произходът му не е от там, защото Таекуон-до е представено в Северна Корея през 1980 г.
  • Създаденото по-късно „Таекуондо” е предложено като „Корейско бойно изкуство” през 1971 г. Развива се от Световната федерация по Таекуондо /WTF/ като спорт. Официално е олимпийски спорт от 2000 г. Известено е като „WTF” Таекуондо, „Олимпийско” Таекуондо или „Южно Корейско” Таекуондо.

TAE KWON DO

 Това са два различни стила имащи едно име. Основните различия между двата стила се състоят в това, че освен състезателната дисциплина „спаринг” в „традиционният” стил присъстват още:

  • Форми /тул/ – последователност от техники представляващи схватка с въображаем противник известна като „Ката” в Карате.
  • Техники са самозащита /хо син сул/ срещу въоръжен и невъоръжен противник или няколко противника.
  • Техники за чупене /ви рьок/ на тухли, дъски, керемиди и др.
  • Специални техники /тъки/ изпълнение на атрактивни техники със скок по една или повече цели
  • Философия /Do/ начин да станеш по-добър човек и да живееш по–щастливо. Философията „До” не бива да се интерпретира погрешно като „религия”.

В международен аспект олимпийският спорт таекуондо се развива от Световната федерация по таекуондо /WTF/, която е член ма Международният олимпийски комитет / МОК/ и Sport Accord /известна като GAISF/.

Международната федерация по Таекуон-до /ITF/ не е единствената, която развива „Chang Hon” стилът в световен мащаб. След нейното създаване през 1966 г., много майстори се отделят от ITF и  обособяват нови международни организации /предимно в САЩ и Канада/, като GM James S. Benko и GM Hee Il Cho.

Майстор Парк Джунг Те VIII дан се отделя от ITF през 1990 г. и създава Global Taekwon-do Federation /GTF/. Независимо, че GTF внасят множество промени в стила и добавят нови форми много от членовете на ITF, търсейки промяна преминават към GTF. Години наред GTF представлява реална алтернатива и конкуренция на ITF. След смъртта на Парк Джунг Те през 2002 г. популярността на GTF рязко намалява.

През 2001 г. синът на ген. Чой се отделя от ITF и създава собствена Международна федерация с името ITF в Канада известна като „ITF-C”. Тази организация е подкрепена от съмишленици на Майстор Чой Джунг Хва несъгласни с едноличното управление на ген. Чой.  ITF-C развива Таекуон-до в своя „Традиционен” стил – без съществени изменения до 2008г. Тогава са въведени „Kihaps” – „викове” във формите и е променено името на формата „Ju Che”.

След смъртта на ген. Чой през 2002 г. ITF се разделя на две федерации имащи едно и същото име:

  • Едните са Корейските майстори и техните поддръжници, който се позовават на „ последните думи” на ген. Чой и приемат за свой лидер д-р Чанг Унг /баскетболист, председател на Олимпийския комитет на Северна Корея/. Придобиват известност като “ITF-NK” /ITF Северна Корея/. Внасят множество промени в състезателния правилник и дизайнът на добоците /униформите/, също така пропагандират „обединение на ITF с WTF”.
  • Другите са известни като “ITF-V” /ITF Виена/ и твърдят, че през 2003 г. са провели редовен конгрес и са избрали законно нов президент на мястото на ген. Чой.

Създават и се други федерации:

За да демонстрират автентичност тези организации се стремят да получат членство в Sport Accord или други големи международни спортни организации. Разделението на международно ниво води до объркване породено от съществуването на няколко федерации под едно име. От това възникват последствия, който могат да бъдат тълкувани не еднозначно в зависимост от гледната точка. Например:

  • През 2003 г. започват съдебни спорове за това кой е „истинският ITF” и кой държи правата върху емблемата и името. Спорове се пренасят от международно ниво към национално ниво между представителите на тези организации в отделните държави. Това води до абсурдни ситуации, в които хора занимавали се заедно с Таекуон-до години наред стават врагове. Тези организации постепенно превръщат Таекуон-до от Бойно изкуство в спорт и политика.
  • Масово раздаване на „Черни колани” и „бум” на Майстори и Гранд Майстори. Тази тенденция не подмина и България, през 2002 г. бяха повишени трима инструктори в степен IV дан в контраст на един единствен инструктор повишен в IV дан за периода от 1995 г. до 2002 г. В международен мащаб това доведе до значително девалвиране на „стойността” на международните сертификати за черни колани спрямо времето, когато те бяха с подписа на създателя на Таекуон-до – ген. Чой.
  • Провеждането на повече международни състезания /Световни и Европейски първенства, световни купи и др. открити турнири/ води не само до по-голяма масовост, но и до падане на техническото ниво и намаляване на конкуренцията в отделните състезания. Така вместо един световен шампион има няколко от различни федерации. Това даде възможност на по-слаби състезатели да получат медали и да станат шампиони, което е основната причина в България броя на международните успехи рязко да нараства след 2002 г.
  • Провеждат се множество международни семинари, на които всяка федерация дава свое обяснение на основни техники и принципи често пъти различни от посочените в „Енциклопедия Таекуон-до”, с което „демонстрират” своето „върховно” познание. Стига се до противоречащи си обяснения и интерпретации на „вълната” в Таекуон-до. Вече се срещат няколко вида „вълна” при положение, че ген. Чой е създал и описал само една „вълна”. Това дискредитира труда на ген. Чой и създава предпоставка за безпочвени спорове между инструктори от различни федерации.

Тези последствия създават предпоставки за възникването на нови международни федерации предлагащи това, което липсва на съществуващите. Много практикуващи потърпевши от тези последствия търсят алтернатива развиваща Бойното изкуство в „оригиналният” му вид, без да го политизира или изменя. Те се насочват към тези нови федерации и това коренно променя ситуацията в света, а оттам рефлектира на национално ниво.

Борбата за привличане на членове между многото международни федерации е причина за това тези федерации да започнат напълно да признават сертификатите за степени по между си /нещо немислимо до скоро/. Все повече международни федерации предлагат членство не само на национални федерации, а и на отделни клубове. Това оказва негативно влияние върху монополни или тоталитарни национални организации, като дава възможност на отделните клубове да се откажат от националната организация и да продължат да работят самостоятелно.

Понякога миналото препречва пътя на бъдещето.

Така пропагандираното години наред обединение между ITF и WTF не се състоя. От една страна, защото от WTF винаги са гледали на ITF като на частната и еднолично управлявана федерация на ген. Чой. От друга страна ген. Чой и ITF се ползваха с политическата подкрепа на Северна Корея. Също така и разцепването на ITF допълнително усложни евентуално обединение. Единственият път за обединение на WTF и ITF, който остава е посредством абсорбиране на отделните ITF групи от WTF, стъпка по стъпка. Движещ фактор в тази посока е промяната в законодателството на отделни държави, където се приема държавата да финансират само олимпийски спортове.

Всичко изброено до тук влияе негативно върху Бойното изкуство и практикуващите Таекуон-до. Независимо от изброените негативи има лъч надежда, че рано или късно всеки ще намери своето подходящо място и ще заработи спокойно за развитието на Таекуон-до.

Едно е сигурно, от битката между международните организации победител ще е Таекуон-до, защото федерациите се въртят около Таекуон-до, а не обратното.

Таекуон-до, 3.5 out of 6 based on 4 ratings