Синусоидната вълна като “Последователно движение” – III част

GD Star Rating
loading...

Синусоидната вълна като “Последователно движение”

Сила, по-голяма от очевидната

Част трета

От Manuel E. Adrogue

В трите части на статията, авторът засяга основните техническите причини относно трансформацията на техниките от Шотокан / Корейско Карате в Chang Hon (ITF стилът) Taekwon-Do и споделя своята гледна точка за това, как любознателното отношение, влиянието на определени икони в бойните изкуства и усърдната тренировка постепенно са променили неговата представа за техниката в Taekwon-Do по отношение на силата и скоростта.

Това по-задълбочено разглеждане на миналото на Таекуон-До и предложенията на бивши негови членове относно бъдещето му ми направиха огромно впечатление. С оглед на доказателствата разбрах, че ITF стилът е по-силен от това, което аз съм практикувал. Опростен, но по-силен. Силата в ITF е постигната за сметка на изоставянето на “по-напредналите” приложения на формите, но резултата е бил добър. Време беше да приложа това в тренировката ми, да видя и другата страна на нещата.

 От тогава започнах да откривам и други интересни качества на ITF стилът, срещайки се с различни майстори, които са напуснали напуснали организацията (специални благодарности на майстор Mark Giambi, ученик на майстор Kong Young Bo), както и много вещи настоящи членове. Опитвах се да разгранича чисто комерсиалните нововъведения от полезните бойни концепции. На този етап съм убеден. Ч в същността си Таекуон-До се базира на максимална сила, постигната чрез усорение при еластично, отпуснато и камшиковидно движение.

 Акцентът върху отпуснатостта в Таекуон-До не идва само от Теорията на Силата, но вероятно и от корейския спаринг подход: умението да променяш посоката на техниките или трансформирането им в друго движение по време на схватката, предимно нужно в продължителния вид спаринг, използван в Таекуон-До, изисква отпуснатост в движенията. От друга страна, някои очевидни вътрешни противоположностти са характерни за ITF: спарингът в Таекуон-До и формите представляват напълно допълващи се противоположности.

В Шотокан Карате спарингът следва логиката на основната техника и формите: при среща на двама каратиста, те знаят какво може да направи другият, но не и кога; при срещата на двама таекуондиста, те не знаят какво да очакват. Каратеката ще тренира бързи не-телеграфични движения и дишането ще е устроено да прикрива техният слаб момент (“kyo”). Всъщност каратеката ще прикрива намерението си до момента, в който ще е лрекалено късно за противника да реагира в невероятни дуели на драматично спокоиствие, последвани от експлозивна атака. Следователно дишането в шотокан катите няма да е толкова очевидно, ритмично или предвидимо, колкото в Таекуон-До туловете. Типичните за Шотокан бързи комбинации не биха пожертвали части от секундата за вдишване преди всеки удар. Друга разлика между основните техники на ITF Таекуон-До и някои окинавски Карате системи се изразява в това, че докато някои по-стари подходи включват силови движения във формите, Таекуон-До предлага “нулево триене”. Повтарянето на основите с юмрук в страни от плаващите ребра може да бъде добър начин за развиване на силен трицепс със съответно експлозивен, силен удар. Но за пълна отпуснатост, за идеалният (най-силният) удар е препоръчително юмрукът трябва да бъде по-ниско, на нивото на таза, както е в ITF Таекуон-До. В ITF формите няма силови упражнения и бойни стратегии, а просто перфектен баланс и мощни техники. Допълнително, отпуснатостта в Таекуон-До до точката на пълна липса на мускулно усилие учат практикуващити на правилни двигателни навици. Начинът за изпълнение на формите е резултат от наблюденията на ген.Чой върху Карате и първите негови ученици, чието изпълнение вероятно е разкривало една често срещана грешка: тенденцията да се “имитира” сила чрез стягане на мускулите, вместо генерирането, предаването и освобождаването на енергия през и извън тялото в целта. За да се избегне подобно изкушение е напълно забранено използването на сила в съвременните Таекуон-До форми. Постепенно се появява нов проблем пред съвременният ITF: синусоидната вълна – изменяна и разкрасявана безброй пъти от въвеждането и – която се превръща в догма, вместо да допринася за силна и естествена техника. Този проблем може да е дори по-голям от предният, тъй като едно твърдо, но силно движение е е предпочитано от бойна гледна точка пред елегантна, преливаща се и напълно безполезна техника. Синдромът на синусоидната вълна е достигнал епидемични нива сред практикуващите, след като в началото на 90-те синусоидната вълна е използвана от ген.Чой като политически инструмент, с който маркира отделилите се от организацията и откакто голяма част от “лоялистите” направили всичко по силите си да запазят и да подчертаят това разграничение. Всъщност през последните си години ген.Чой представи някои елементи на синусоидната вълна, които са насочени към естетическо подобряване и “полиране” на стила отвъд бойното приложение.

Интересно е да се отбележи, че според Bruce D. Clayton (Shotokan’s Fighting Secret. The Hidden Truth Behind Karate’s Fighting Origins) Шотокан произхожда от трансформацията извършена от майсторите Matsumura  и Itosu върху ранните Карате модели, базирани на китайските Ch’uan Fa (многоприложно ориентирани) критерии в линейно, силово-ориентирано модерно Карате, което в последствие станало Шотокан Карате на майстор Ginchin Funakoshi. Ген,Чой е направил една значителна стъпка в насока изследването на биомеханиката за повишаване на силата.

 Както споменах в началото на тази статия, всяка техника в бойните изкуства е подвластна на физичните закони. Не съм специалист в областта, но ще се обърна към интернет за да разкрия още една страна на основите на Таекуон-До:

  • Първи закон на Нютон за движението – за да се измени състоянието на един обект, върху него трябва да действа сила, този принцип е наречен инерция.
  • Вторият закон на Нютон за движението определя взаимоотношенията между ускорение, сила и маса.
  • Третият закон гласи, че всяка сила има равна по големина и обратна по посока такава.

До сега аз засягах въпроси, отнасящи се към втория закон. Сега искам да акцентирам върху третият. Една уникална характеристика на ITF е използването на “балансирането” или “реакцията” на техниката. Перифразирайки думите на Нютон “На всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие; или взаимното въздействие на две тела е винаги равно и противоположно насочено”. Когато удряме масивни обекти с юмрук, ние можем да се изнесем напред към целта, тъй като този обект може да устои и да ни предпази от падане, осигурявайки реакция, която да отговори на действието ни. Сега си представете някой, който иска да удари във въздуха с пълна сила. Нетрениран човек, ако вложи всичко в този удар, ще изгуби баланс и естествено ще използва кръгообразен удар, защото е по-лесен за контрол. Ако трябва да изпълни прав удар с пълна сила, той няма да срещне резистентен обект или човек в края на удара и за това ще трябва да осигури собствена “реакция” за да компенсира техниката и да запази баланса си. Това правим във формите (тул, пумсе, хюнг или ката). Тази реакция обикновено се изразява в свит юмрук в страни на тялото с лакът назад под формата на удар, познато в Карате като “hikite”. Но това е само пример, а не принцип само по себе си: придвижването на лакътя назад не е реакция; просто най-очевидният начин за компенсиране на техника напред в Таекуон-До. Всъщност ITF са преправили много движения от Карате, например, кръговидният удар навътре с дясна ръка се компенсира с преместването на лявата ръка навътре ( еднакъв път, противоположно посока)- Второто движение от Who Hyo и Toi Gye са добър пример за това. При техниките, които се изпълняват навън симетрично противоположната част ще се премести също навън. Въпреки че не е фиксирано правило, движение напред ще се компенсира от движение назад и обратно, страничните движения ще следват сходни принципи. Това обяснява защо много ITF техники са изоставили оригиналният “привкус” на Шотокан или Окинавското Карате, където движенията не се обясняват с оглед на битката, а възоснова на физиката на силата.

  Нека си представим нефиксирана дъска или тухла, която искаме да счупим с директен удар. Докато при фиксираното чупене няколко човека (или стойка) осигуряват съпротивата на удара – там алтернативите ще са или счупени дъски или юмрук-, при нефиксираното чупене, удар с недостатъчна скорост само ще избута целта. Всъщност повечето от ударите на демонстрациите с фиксирани дъски ще се провалят срещу незастопорени такива. Целта е юмрукът да премине през целта като куршум. Ключовата дума е скорост при сблъсъкът. Виждали ли сте всъщност колко експерти правят това? Експерта ще застане на една или две стъпки от целта за да избегне инерцията и със внезапно движение, когато е изключително близо до линията на целта ще изстреля юмрука си напред, докато в същото време издърпва рязко едноименния крак назад.Аз имах удоволствието да посетя тренировка с майстор Kim Suk Jun (бивш член на демонстративният отбор на ITF), чието впечатляващо видео как изпълнява този удар е достъпно на домашната му страница. Препоръчвам ви да проверите http:// www.sjkim-taekwondo.com

 

 Ако се опитаме да разберем движението назад срещано при някои удари (второто движение в Do San). Чувал съм някои традиционалисти да критикуват това, започвайки с това, че никой не би предприел сериозно чупене пред него, докато се приплъзва назад. Веднага направих връзка с това как в Choi Kwang Do учат, че задното коляно трябва да бъде сгънато. Но всъщност отговорът на чупенето на нефиксирани дъски се крие в лекия ритник със задния крак: възприемането на последователното движение от ITF оказва влияние върху това, как се компенсират техниките. И тайната се корени в това, че начина, по който тренирате да компенсират техниките оказва влияние върху ударните ви навици. Опитните бойци знаят, че правилното повторение е ключът към умението. Опитът показва, че учениците изпълняват формите с ¾ от максималната си сила. Изключение са моментите, когато сме в режим “представяне”, на състезания, изпити или някой ни гледа. В традиционната система това означава, че крайното ускорение на атакуващата или блокираща повърхност е пренебрегнато по време на тренировка, защото няма специално движение, което да го задейства. От друга страна ITF системата набляга на рязкото, отсечено изпъване на задния крак (едновременно с издишането, извъртането на таза и снижаването на центъра на тежестта), принуждавайки практикуващите да свикнат рутинно да ускоряват ударната повърхност дори при свободно практикуване на формите. Съответно стилът на тренировка на формите в ITF осигурява повторение на определени технически жестове, които имат за резултат изграждането на полезни навици за нанасяне а силни удари. С напредването на ученика, значението на центъра на тежестта и контрола върху осите на тялото става все по-ясно и осезаемо. От центъра едната сила отива напред, докато другата е насочена противоположно. Докато пиша това си спомням иконичният jump spinning back kick на майстор Hee Il Cho, с напълно изпънат реакционен крак. В контекста на модерните ITF форми, всяко движение, което води до приплъзване назад се смята за грешка, тъй като финалното положение трябва да е малко по-близо до целта отколкото в началото.Това движение помага да разберем значението на синхронизацията на цялото тяло, докато то е отпуснато и вертикално (това е изключително важно; главата не трябва да отива напред или назад), разгъвайки коленете едновременно и издишвайки. Когато е правилно усвоено, това движение може да бъде редуцирано до минимум, позволявайки на Таекуон-До експерта да генерира сила без да използва чисто тегло. Напреднал черен колан по Таекуон-До трябва да може да генерира сила на изключително къси разстояния и без да използват широки позиции, дори да нанася мощни удари, без да има стабилна основа – отстъпвайки от целта, във въздуха, на един крак и т.н.

При изпълнение на spinning jumping side kick посредством опъване на неудрящият крак се постига контрол на позицията на тялото и максимална сила.

Силата не замества координацията. И двете качества трябва да бъдат тренирани и са свързани с отпуснатостта и механиката на тялото. Преди напълно да се обърна към модерният ITF стил на тренировки бях опитен черен колан, сравнително балансиран с оглед на сила и баланс. Обновеното и прецизно разбиране на практическата физика на класическото Таекуон-До доведе до промяна в тренировъчните ми методи и резултатите бяха страхотни. Ясно ми е, че интерпретацията ми на синусоидната вълна е сходна, но не еднаква с предложената от основните клонове на ITF тези дни. Според мен все още има много място за подобрения. Но трябва да призная, че благодарение на нея постигнах някои конкретни неща. Знаейки, че съм способен да нанеса наистина силни удари без много движение промени значително бойните ми умения. Всеки, който е достатъчно отдаден, независимо от физиката си и при подходящи инструкции може да постигне такава сила. Това е било изключително важно за ген.Чой, физически малък и душевно твърд като малък речен камък. ITF стилът може да е изоставил повече тренировъчни елементи, отколкото се е искало, въпреки че е трудно да се прави оценка върху настоящата история. Но военното Таекуон-До, което ген.Чой си е представял е постигнало своята цел: да даде началото на едно корейско бойно изкуство, което е по-силно от каратето, което е изучавал. Той е успял. А както казват – останалото е история.

Превод: Б. Симеонов

GD Star Rating
loading...
Синусоидната вълна като “Последователно движение” – III част, 6.0 out of 6 based on 1 rating