ТАЕКУОН-ДО – да изясним основните заблуди

GD Star Rating
loading...

През 80-те години терминът Таекуон-до е все още е неизвестен. Днес всеки занимаващ се с бойни изкуства, а също така и голяма част от широката публика са чували за Таекуон-до и го възприемат като система за самоотбрана.

Независимо от неговата популярност Таекуон-до все още се тълкува неправилно в много кръгове. Оказва се, че практикуващите имат неправилна представа за стила. За това има две основни причини: първо, някои хора са объркани от факта, че в Таекуон-до съществуват подстилове, също както в карате. Таекуон-до е създадено съвместно от майстори на различни корейски стилове и докато на теория е единна система, тренировките се различават в зависимост от представите на инструктора. Втора и основна причина е корейската система от степени. Тенденциозно се смята, че черният колан е крайната постижима степен в бойните изкуства, но в Таекуон-до това не е така. Носител на I дан черен колан Таекуон-до е достатъчно завършен като основа, за да започне сериозно обучение. Също II и III дан черен колан показват високо техническо ниво, но не означават майсторство. Първата майсторска степен е IV дан черен колан. Независимо от това I, II, и III дан черен колан са достатъчно високо квалифицирани, за да обучават ученици имащи по-ниски степени.

Основно информацията за Таекуон-до се разпространява от хора, които са практикували стила, но повечето от тях дори не са се доближили до степен черен колан. Следователно, голяма част от информацията за стила идва от хора, които не са получили дори основни знания и умения от Таекуон-до. Ако Вашите виждания за Таекуон-до са следствие от контакти с практикуващи стила, но нямащи черен колан е възможно Вие да имате някой неправилни представи. Ето няколко от най-често срещаните заблуди около Таекуон-до:

  • Таекуон-до е древно Корейско бойно изкуство.

Това не е точно така. Таекуон-до е едва 50 годишно. Бойни изкуства са съществували в Корея преди 2000 години, а Таекуон-до е смес на няколко от тези изкуства и развитието му започва едва след края на Втората световна война.

  • Таекуон-до е спорт, а не бойно изкуство.

Таекуон-до всъщност е и двете – бойно изкуство и спорт произлизащ от бойното изкуство. Объркването е разбираемо и произлиза от факта, че терминът Таекуон-до се използва с две различни значения. Не допускайте грешка като приемате, че Таекуон-до не е бойно изкуство. Точно обратното, Таекуон-до е пълна система за самоотбрана включваща техники с ръце, крака, лакти, колене, атаки по витални точки, захвати, хвърляния и подсечки.

  • Таекуон-до е неефективно при близка дистанция, тъй като има малко техники с ръце.

Обикновено инструкторите отделят много време за развитие на навиците за удари с крака на учениците. Това е свързано с факта, че ежедневно хората използват ръцете си за различни задачи, докато краката само за ходене и координацията на ръцете е значително по-развита. Целта на тренировката по Таекуон-до е да промени това и първоначално се подчертават техниките с крака, но паралелно с тях се учат и техники с ръце. Когато техниките с крака се усвоят достатъчно, тогава те се съчетават с техниките с ръце.

Основно представителите на други бойни изкуства твърдят, че Таекуон-до е неефективно при близка дистанция, защото се играе предимно с крака и следователно техниките с ръце са слаби. Това може да е вярно за начинаещи, но не и за напреднали таекуондисти.

  • Формите в Таекуон-до са нови и нямат стойност.
В Таекуон-до се играят също и хореографски (свободни) форми

Това, че формите са нови не означава, че нямат качества. Точно обратното – те показват модерните идеи за самоотбрана и независимо от това, че част от движенията са прости ефективността им е безспорна. Форма показваща екзотични техники за защита от воин яздещ кон е била практична някога, но сега няма реално приложение. Формите в повечето бойни изкуства се променят с течение на времето отразявайки променящият се свят.

  • В Таекуон-до се изпълняват ефектни високи удари с крака, който не са приложими при самоотбрана.

Истина е, че в Таекуон-до се обръща голямо внимание на ударите с крака и трениращите масово ги използват, тъй като те са значително по-силни от ударите с ръце. Високите и ефектни удари с крака, които са част от арсенала на Таекуон-до не е задължително да се прилагат при самоотбрана. Съществуват специални техники насочени към долната част на тялото, които са предназначени специално за самоотбрана.

  • Таекуон-до акцентира на ефектни техники с крака следователно е за млади и атлетични хора.
Ето такива техники са специалитет в Таекуон-до

Това не е истина. Таекуон-до акцентира на техниките с крака (някои от които са изключително трудни за изпълнение), но не е задължително трениращият да изпълнява всяка от тези техники. Трениращият трябва да знае всяка техника, но не и да я изпълнява перфектно. Таекуон-до зачита не само физическите способности, а и силата на духа. Има много случаи на възрастни хора достигнали до черен колан. Таекуон-до, както повечето бойни изкуства, е за всички – стари и млади, силни и слаби.

  • Таекуон-до се тренира по един и същ начин в различните клубове.

Това не е по-вярно за Таекуон-до, отколкото за което и да било друго бойно изкуство. Единственото общо между различните клубове е това, че в тях се изучава корейско бойно изкуство подчертаващо техниките с крака. Всичко друго от униформата до начина на провеждане на тренировката се определя от клуба. Клубовете се присъединяват към по-големи организации като често се отличават от другите присъединени клубове.

  • Таекуон-до е най- доброто/лошото бойно изкуство.

Всички трениращи смята своя стил за най-добрия, включително и трениращите Таекуон-до. Фактът е, че всяко бойно изкуство преподавано от компетентен инструктор може да обогати живота Ви както физически, така и духовно. В този смисъл, Таекуон-до не е по-добро или по-лошо от което и да е друго бойно изкуство.

  • Всяка Таекуон-до организация твърди, че е “официална”, което затруднява избора.

Съществуват много организации международни или национални, които твърдят че са “официални”. Двете най–големи са International Taekwondo Federation (ITF) и World Taekwondo Federation (WTF). На 22 март 1966г. ген. Чой Хонг Хи регистрира ITF в Канада. На 21 май 1973г др. Ун Ионг Ким създава WTF, където силно се подчертава спорта Таекуон-до. Впоследствие Таекуон-до (WTF) става олимпийска дисциплина.

Това че ITF е създадена първа, кара голяма част от хората да я смятат за “официална”. Също така много хора приемат за “официална” WTF, защото е призната от Международния Олимпийски Комитет. Съществуват и други международни организации, които развиват Таекуон-до, без да са част от ITF или WTF. Възможно е да се практикува Таекуон-до и без да се членува в някаква организация.

Изборът на организация зависи от това до колко Ви удовлетворяват правата и задълженията на членовете към съответната организация.

 

GD Star Rating
loading...
ТАЕКУОН-ДО - да изясним основните заблуди, 5.8 out of 6 based on 5 ratings