Синусоидната вълна като “Последователно движение” – I част

GD Star Rating
loading...

Синусоидната вълна като Последователно движение”

Сила, по-голяма от очевидната

Част първа

От Manuel E. Adrogue

В трите части на статията, авторът засяга основните техническите причини относно трансформацията на техниките от Шотокан / Корейско Карате в Chang Hon (ITF стилът) Taekwon-Do и споделя своята гледна точка за това, как любознателното отношение, влиянието на определени икони в бойните изкуства и усърдната тренировка постепенно са променили неговата представа за техниката в Taekwon-Do по отношение на силата и скоростта.

 

В “Taekwon-Do’s Science” (Totally Tae Kwon Do # 12) Stuart Anslow и Bob Hubbard разсъждават върху много очевидни факти, които понякога остават скрити зад облак от реклами, а именно че ITF Taekwon-Do няма монопол над физиката. За добро или зло, всички сме подчинени еднакво на силите, описани в Трите Закона на Движението на сър Исак Нютон, без значение какво бойно изкуство практикуваме. Лицата, които приемаме за образци поради тяхното бойно представяне са тези, които успеят да покажат по-добър тайминг, дистанция, баланс, скорост, сила на удара, контрол на тялото, умение да се адаптират към опонента и други примери за физическо превъзходство, независимо от бойната система, от която идват.

Авторът с ген. Чой по време на семинар през 1996г.

Общоизвестно е, че генерал Choi Hong Hi е използвал определени елементи от физиката („Теория на силата”) и е обявил Taekwon-Do за „научно бойно изкуство”.

Той не е нито първият нито ще бъде последен: някои сигурно си спомнят обясненията на Майстор Masatoshi Nakayama относно техниките в Шотокан Карате, който използваше термини от физиката. Също не е нужно да се споменава за добре познатите „научни” основи на Judo. Също, комбинациите от „вертикалните” удари с ръце, агресивната работа с крака, отбиващите защити и боят от близка дистанция в Wing Chun Kung Fu се базират на науката; Hapkido се слави с използването по най-практичнен начина на анатомичните слабости на опонента по време на битка; За Blauer’s SPEAR system се твърди, че е базирана на поведенческите науки и как хората реагират на насилието от психологична и физическа страна.

Като заключение, на този етап в повечето бойни изкуства се представят разнообразни техники и тренировки, за които те твърдят, че са „научни”.  Как е възможно това? Ключът е в това, че те определят дадени цели и тренировъчни методи, въз основа на техни собствени дефиниции за това какво означава „рационално” или „научно” (за целите на статията ще ги приема за синоними).

Реалната невъоръжена борба е променливо обстоятелство, което е много трудно за прецизно дефиниране.  Някои типични елементи като ярост, внезапност, хаос и неочакваност помагат да бъде описана неговата природа. Бойните изкуства предлагат различни подходи на тренировка за реална борба; някои са по-успешни от други, както показват отделни случаи.  След като се достигне до базовата дефиниция за подхода в бойните изкуства, той се възприема чрез установаване на централните елементи, които трябва да бъдат адресирани към тази бойна система, възможно е това да подобри качеството на тренировката като цяло и на техниките в частност чрез използването на определени упражнения и движения в съгласие с възприетият подход. В този контекст, науката може да е от голяма полза за провеждане на процедура за „изпробване и грашка” в определени специфични части от тренировката. Въпреки че схватката включва прекалено много променливи, за да бъде разгледана „научно”, възможно е да бъде използвана за проверяване на правилността на техниките в определени насоки.

Преди няколко десетилетия всяко бойно изкуство се е отличавало с техниките си. През последните три десетилетия обществото е станало по-просветено и „добрите техники” не са достатъчни за бойното изкуство да премине новите, по-взискателни изисквания относно рационалността. Днес се очаква бойното изкуство:

А)  да е използваемо в реална конфронтация

Б) да има рационално обяснение и детаилен начин за изпълнение

B) и да е част от постоянна, свързана система, която се преподава чрез рационални, прогресивни и стандартизирани тренировъчни методи.

Може да се каже, че обществото е извело тренировките в бойните изкуства до едни по-високи нива на бойна ефективност чрез включването на реалистични тренировъчни сценарии, форми на адекватни тренировъчни упражнения, прогресивен тренировъчен план и изпълнение на техниките, съобразено със законите на физиката.

Доброто Taekwon-Do отговаря на всички тези реквизити, а колкото до третия реквизит, понякога инструкторите не успяват да го изучат като системата (обратно на група от техники) и следователно не могат да изградят тренировка със значителна бойна значимост за техните ученици: познаването за системата и на взаимовръзката между компонентите и е необходимо за преподаването на бойно изкуство. По негово време генерал Чой Хонг Хи отбелязва ключовите елементи на Taekwon-Do в “Устройствен кръг”, но това не е достатъчно; описването на елементите на нещо не е същото като обяснението как те работят. Проблемът с обясненията е че бойното изкуство може най-добре да бъде разбрано с практика и нашите разбирания относно системата на Taekwon-Do зависят от това колко пъти преминаваме през този Кръг носейки добока си. Ген.Чой е разбрал това; на семинар, след като станало въпрос за неговата Енциклопедията, ген.Чой признал че „не може да учиш от книга”. Инструктор с вътрешно познание за системата и подходящи тренировъчни методи значително превъзхожда някой, който само знае теорията на техниките, дори и ако може да ги обяснява.

Трябва да отбележим, че Карате се е практикувало в Корея през 1950-те под името Tang Soo Do или Kong Soo Do (произнушението на двата китайски йероглифа, използвани за изписването на „карате” на японски). Като националист, ген.Чой настоял за ново име на бойното изкуство, което представя в армията. Въпреки, че през 60те е започнал да създава нови форми, катите от Шотокан били значително доминиращи и в интерес на истината корейското Taekwon-Do тогава било всъщност Шотокан. Без да обръщаме внимание на естетическите детайли е трудно да се открият технически разлики, като се гледат снимки на Шотокан Карате и Таекуон-До, особено преди 1970.

След освобождаването на Корея, ген.Чой бил завладян от идеята да предостави на страната си колкото се може по-добро бойно изкуство, превъзхождащо японското Карате. В даден момент, той използвал познанията си в областта на физиката, които e придобил по време на военната си кариера за да обясни и евентуално да развие своето корейско Карате. Следователно и „Теория на силата”  – ядрото на „научният статус на Таекуон-До. Въпреки че е спорно, има логика в думите на днешните последователите на ген.Чой за това, че всички техники в бойните изкуства може да са анализирани с оглед на физиката, но Таекуон-До е първото бойно изкуство, в което основното внимание е насочено към физиката и това е изиграло главна роля в изграждането на техниките. Ранният период на развитие на ITF Таекуон-До (по времето на Chang Hon Taekwon-Do) може да бъде описан като усилие на група отвисоко тренирани корейци от Oh Do Kwan да подобрят техниките в японското Карате под зоркият поглед на ген.Чой и ген. – майор Нам Те Хи. И подобряване от тяхна гледна точка било насочено към силата и красотата. Ако не е посочено обратното, в тази статия японско Карате и Шотокан са взаимозаменяеми, тъй като само Шотокан е повлиял върху ITF стилът. Ранните форми на Окинавско Карате са непознати в Корея по времето на възникването на Таекуон-До

Много години след обиколката на ген.Чой и група от изключителни експерти около глобуса, които демонстрирали силата на Таекуон-До, във времето, когато изкуството вече било извоювало името си сред другите ориенталски дисциплини, ген.Чой направил последното полиране на стила. С цел да обособи своето наследство чрез есенциална особеност, която да разкрие различието с Карате и  WTF Таекуон-До, през 1980’те той въвел „синусоидната вълна”(“hwaldung pahdo”) като форма на движение. Синусоидната вълна представлява начина на изпълнение на базовите техники в ITF Таекуон-До и тя дава възможност за възползване от цялата телесна маса, скорост и координация за изпълнението на силни удари.

За това, в тази статия остава да разгледаме дали ген.Чой е успял да подобри базовата техника („kibon”-Kor./”kihon”-Jap.) в бойното си изкуство спрямо тази на Карате.

Естествената арена за подобни сравнения са състезанията по чупене. Въпреки че щампионите по чупене на ITF непрекъснато демонстрират забалежителна сила в своите техники, няма доказателства, че те всъщност се движат по различен начин от практикуващите други бойни изкуства (японско Карате или други) когато опитват да ударят обект с пълна сила. Всъщност, тези които са тренирали в „добрите стари” дни в Корейската армия за целите на войната с Виетнам, преди въвеждането на синусовата вълна, са удряли съшо толкова силно, колкото техните съвременни ITF колеги.

Значи … Трябва ли дазаключим че „Теория на силата” и неината проява чрез „синусоидната вълна” са само умна ракламна стратегия на ген.Чой, която има незначителна техническа стойност?

Не.

 

Има ли някакви разлики в удара, когато сравняваме класическият JKA Шотокан метод с метода на синусоидната вълна в Таекуон-До?

Да.

 

Има ли подобрение в техниката след представянето на синусоидната вълна? Това прави ли Таекуон-До доминиращо?

Да и не.

 

Нека първо да изясня, че съм голям фен на Карате, горд колекционер и върл читател на всякакви класически публикации, стари и нови, по темата. Всъщност намирам трудно всяко сериозно проучване на традиционното Таекуон-До, без да бъде обърнато сериозно внимание на Шотокан Карате и наговите окинавски предшественици. За това, колкото и близък с карате да се чусвствам, ние имаме нужда от честен отговор на тези въпроси.

Ще се отклоня от това, за да добавя нещо. В моите ранни дни на ученик тренирах Moo Duk Kwan (произтичащо от Майстор Hwang Kee и предимно забелязвано в Tang Soo Do), с посещения от време на време на Карате инструктори. Над зелен колан от нас се искаше да можем плавно да комбинираме четири поредни блока и удар докато нападаме или отстъпваме в една стъпка. За пръв път видях синусоидната вълна в ITF на едно посещение на Майстор Tran Trieu Quan в нашият доджанг – по това време ние бяхме членове на ITF -Аз просто не можех да разбера екстремната плавност и пружиниране, толкова различни от твърдите „hyung” които познавах. Той по необясним начин изглеждаше, че се наслаждава на изпълнението на една техника при всяка стъпка, без никакво бързане. В края на гимназията започнах да работя с местните списания за бойни изкуства и много пъти познанията ми по английски език ме поставяха в положението на неофициален преводач на корейските майстори, които посещаваха Буенос Айрес. Някъде през 1987 посетих семинар на майстора по Tang Soo Do – Hwang Hyun Chul и там забелязах баланс между твърдост и мекота в неговия традиционен стил. Той извърташе таза, когато удряше и изпълняваше защити с отворена длан, изпълняваше 8-образни форми във въздуха, които завършваха с чисти, резки, прави удари. Бързина, сила и елегантност, комбинация от корейския, японския и китайски стил, съчетани в едно, просто красота. Няколко месеца по-късно имах възможността да видя синусоидната вълна в ITF още веднъж, но този път, изпълнена от Майстор Park Jung Tae, който изглежда се двъжеше по „по-твърд” начин от Майстор Quan, демонстрирайки чрез това внушителна сила. На практика синусоидната вълна се свързва с „една техника на стъпка” и ми е трудно да приема това като формула за „модерно” бойно изкуство. Съгласно видяното подходът на майстор Hwang изглеждаше по-бърз, със сходна сила и по-многостранен, това беше за мен безспорно доказателство, че традиционалистите вероятно са прави.

Защо в ITF трябва да се отделя толкова време за изпълнение само на една техника, прожинирайки, докато „корейските традиционалисти” биха изпълнили бързо значителна комбинация от няколко блока или удара за същото време? Защо са се решили да променят подготвителните движения в блокирането, да изменят дългогодишно прилагани движения за съмнителни иновативни механични предимства? Генерал Чой Хонг Хи изглежда се противопоставя на неща, за които и традиционалистите и иноваторите са съгласни. Но аз не мога напълно да отхвърля ITF стилът и не само защото бях официален член, но най-вече защото дълбоко в сърцето си аз всъщност го харесвам. Дори пред Shotokai традиционалността  на майстор Shigeru Egami, гъвкавостта на майстор Quan разкрива смисъл. Движенията на всички тези майстори провокират възхищение в мен, но също така ме объркват.

Дори и моят учител по Таекуон-До майстор Pedro Florindo, умел техник с внушителни познания в бойните изкуства избягваше да ми даде ясен отговор и да разнищи съмненията ми. Аз го определях като Moo Duk Kwan традиционалист (въпреки че той никога не се позоваваше на „стилове”), но той беше един от главите на ITF в Аржентина. Неговото изпълнение беше трудно за класифициране, прекалено отпуснато за стандартите на Tang Soo Do, не толкова „пружиниращо” като ITF, а когато достигнехме черен колан той ни намекваше скрито да пробваме ITF стилът. Обясненията дадени от ген.Чой по време на неговите семинари бяха последователни и логични, но не отговаряха на всички ми въпроси. Хората, заобикалящи  генерал Чой не са били достатъчно любознателни.  Имало е преакелно много хора, водени от рекламите, много хора хипнотизирани от личността на легендарният ген.Чой, но прекалено малко, които имали желанието да анализират ITF стилът. Обикновенно отговорът беше „той е основателят” и това прекратяваше възможността за каквито и да е други въпроси. Това точно не ми помогна да оценя ITF Таекуон-До като усъвършенствано бойно изкуство.

Вероятно ITF е превръщал стила в по-опростен и достъпен за всички, предполагам. След всичко, „традиционните” Карате (корейско или японско) стандарти, когато са изпълнени от техните най-изтъкнати последователи изглеждат по-силни и богати. Що се отнася да формите, ITF изглежда измества анализирането на бойния аспект с анализа на самото движение, а аз бях по-заинтересован от самоотбраната не анализирането на движения. След като посетих курс с майстор Kim Soo (глава на Cha Yon Ryu, завършена традиционна бойна система със седалище в Тексас, което има еднакви корени с Chang Moo Kwan и Kang Duk Won) няколко години по-късно се убедих в ползите и вътрешното приложение на традиционния подход и неговата връзка с дългогодишната традиция в бойните изкуства.

Когато говоря за вътрешно приложение не е засдължително да се разбира това, което е известно като „bunkai” (от тълкувания, „боон хае” на корейски, но по-добре наречено „хае сул” от моя приятел Stuart Anslow). Аз също се обръщам и към бойното приложение на преходният момент на формалната техника. Мекота и твърдост, ин и ян фазите произтичащи една след друга. Това, което предимно се приема за подготвителният етап, вдишването е меката страна, а изпълнителната част на класическите блокове и удари в Таекуон-До и Карате са твърдата страна. В по-старата традиция на окинаваското Карате, меката страна включва едва доловими и отклоняващи защити, захвати и движения, манипулиращи ставите съчетани с последващата силна и твърда страна. Отвъд специфичните приложения във всяка форма, усещането за меката страна в тренировката по Таекуон-До – постигната чрез комбинирането на бързи, прецизни и последователни техники – осигурява нужната координация за бой на близа дистанция, както се забелязва в тренировките по Кемпо, Кали и бокс. С оглед на постоянството и ползата от „традиционната” тренировка, която получих, аз продължих да изпълнявам ITF формите по „не толкова ITF-ски” стил с благословията на уважавани традиционалисти.

Аз не мога да игнорирам впечатляващата сила, която показват най-добрите ITF представители. Аз бях изумен от чупещите техники и техниките със скок, с които малки майстори унищожаваха твърди материали. Веднъж чух от учителя си, че контролирането на таза/бедрата като средство за извличане на сила, без да е необходим контакт със земята е знак за добри Таекуон-До умения. Ако това е така тази част от Таекуон-До уменията трябва да е на лице при корейските ITF майстори. И на 62 килограма, аз ще бъда благодарен ако някой може да увеличи ударната ми сила. Ако моята техника беше толкова добра, колкото вскички казваха, по-добра от средностатистически черен колан …. защо да не мога да бъда по-силен от нормален черен колан със моите размери? По това време не знаех, но критичният поглед, които имах за себе си и тренировките ме подгатвяха. И както се казва, когато ученикът е готов учителят се появява.

                        Продължението следва…

Превод: Б. Симеонов

GD Star Rating
loading...