Политиката в таекуон-до – култ и демагогия

GD Star Rating
loading...

Наред с превръщането на бойното изкуство в спорт, все по-често ставаме свидетели на неговото политизиране. Това се случва както у нас, така и на международната сцена.

Този процес на политизиране дискретно се заражда още в ранните години на ITF, когато по политически причини ген. Чой Хонг Хи дава на Северна Корея правата на международната федерация. Този далновиден „военен” ход на генерала от южнокорейската армия е бил единственият шанс, ITF да просъществува и добие популярност след „инвазията” на южнокорейския спорт таекуондо WTF през 80-те години на миналия век.

image001

И така политическите интереси в таекуон-до остават латентни за средно статистическите и средно интелигентни практикуващи по света. Последните се докосват единствено до техниките, философията на бойното изкуство и мистиката около корейския майстор, разпространяващ ITF в региона.

Стратегията е отлична и ITF процъфтява до деня на смъртта на нейния основател и президент ген. Чой Хонг Хи. В наши дни политизирането на таекуон-до неудържимо набира скорост, подобно на зрелищна техника от бойното изкуство.

Много от Автентичните майстори днес се противопоставят на този процес, но въпреки значимостта на техните имена като пионери, шансът им за успех над политическите интереси е минимален. Веднъж напуснали абревеатурата „ITF”, техните имена се превръщат в табу. Следват ги сравнително малък контингент практикуващи, успели да отворят очите си. Днес залогът е твърде голям. Борбата вече не е за популяризирането на таекуон-до, както по времето на ген. Чой. Борбата е за световен монопол върху таекуон-до. Бойното изкуство днес е широко популярно и се практикува от милиони души в цял свят, а политическите интереси са измерими също в милиони. А пред милионите имената нямат значение, дори те да са на оригиналните майстори, благодарение на които бойното изкуство днес се практикува в цял свят. В ITF днес се промотира единствено името на легендата ген. Чой и на местния ITF – майстор. Това са имената от историята на таекуон-до, с които трябва да бъде запознат усърдно трениращият. Той трябва да работи упорито за следващото световно, а не да знае много.

Давам малък пример:

Представете си, че ITF инструктор, разказващ на учениците си за символа “дърво” на гърба на добока, бъде контриран с въпрос – „Кой е измислил „дървото”?”. Този инструктор (ако въобще знае отговора) би изпаднал в много конфузна ситуация тъй като, за да спази принципа „почтеност”, трябва да обясни на учениците, че проектантът на прочутото лого е оригиналният майстор на KTA C.K. Choi, който подобно на останалите 11 ориганални майстори не работи вече за ITF.

Днес големите международни организации по таекуон-до са насочили всички усилия и средства за членството си в мощните спортни организации като IОC (Международен Олимпийски Комитет) и Sport Accord.

Заслепени от блясъка на медалите и огромните финансови субсидии, обаче те водят бойното изкуство по пътя на самите Олимпийски игри – създадени да носят послания за мир и обединение на нациите и политически опорочени още през 1936г. в Берлин, Германия по времето на Третия Райх.

800px-Olympische_spiele_berlin_1936_hitler

  1.     Политиката и култът в таекуон-до.

КУЛТ – Религиозно почитане и служене; преклонение.

Изграждането на култ към личността е често прилаган инструмент и в таекуон-до за подчинение на масите и службата към организациите. С други думи това е умишлено изопачаване и изкривяване на уважението и лоялността към майстора, с користни цели.

Нека не забравяме, че в бойните изкуства няма „свръх – човеци” и всеки може да бъде както уважаван, така и критикуван извън „доджанга”. Дори ген. Чой, който по професия е бил военен, е създал таекуон-до и енциклопедията не сам, а с помощта на екип от майстори по бойни изкуства и експерти по физика и биомеханика. За съжаление и днес майстори и гранд майстори от цял свят продължават да спекулират с неговото име и лик, желания и последни думи

Култът към личността, напр. е отлично средство за подчинение и задържане на развитието в ранг на инструкторите. Нещо повече, страхопочитанието е толкова силно, че самите те се считат за недостойни за повишаване в степен. Пример за това в България са инструктори, посветили живота си на бойното изкуство, които са застинали на последният си дан и не са мръднали в развитието си в продължение на няколко петилетки. А през цялото това време са работили и развивали и себе си и организацията на която „служат”.

Култът в таекуон-до не е непознат и в родината на бойното изкуство. Не е тайна, че таекуон-до е било използвано в корейските затвори за контрол над затворниците.

2.    Политиката и демагогията в таекуон-до.

Постигнали култа, лесно можем да приложим демагогията.

ДЕМАГОГИЯ – Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели; изопачаване на нещо, измама, лицемерие.

Американският обществен критик и хуморист Хенри Луис Менкен, определя демагога като “човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти.”

Избрахме да изобличим девет от най-големите демагогии в таекуон-до, подобно на символичния избор на ген. Чой за 9 степени в ранг – системата на бойното изкуство:

  • Демагогия № 1 в света – „Обединение на таекуон-до!”:

Под мотото на ген. Чой „ Едно таекуон-до за всички”, всеки инструктор и майстор, успял да се снима до ген. Чой, сега е гранд майстор, създал собствена международна организация. Същевременно всички те „усилено пропагандират и работят” за обединението на таекуон-до.

Резултат: разединение на таекуон-до и лош пример за практикуващите; липса на контрол по отношение на сертифициране, спад в качеството и конкуренцията на световни и европейски първенства и др. форуми поради разпръсване на практикуващите в различни организации.

 

  • Демагогия № 2 в света – „ ITF сме ние!”:

Твърдят го три организации, борещи се за абревеатурата ITF и една дузина, добавили по още някоя буква и поизкривили емблемата с „юмрука на ген. Чой”. Последните умело избягват съдебния спор и знаят, че лицензираната федерация ITF в IOC е международната федерация по тенис. Всяка от тези организации има своята „истинна” политическа доктрина и гради своя култ.

Истината: ITF (1966 – 2002г.)

Въпреки че ген. Чой завеща ITF на проф. Чанг Унг и Северна Корея, той завеща в тази организация и своите пионери и гранд майстори, които след смъртта му я напуснаха до един. Това напълно промени нейния облик. Дори дясната ръка на ген. Чой, т. нар. „Първият таекуон-до инструктор” – ГМ Нам Тае Хи напусна наскоро този свят като президент на алтернативна организация. Дали ако беше жив Генерала сега, не би прегледал отново завещанието си?…

image005

  • Демагогия № 3 в България (навярно и другаде по света) – „ Таекуон-до не е спорт, а бойно изкуство. Спортът е 20% от изкуството!”:

Твърдят го българските майстори (в ранг) по таекуон-до ITF, развиващи бойното изкуство като 100% спорт. Това е видно още в началната страница на техния сайт, който разкрива блясъка на моментната слава и лъскавите трофеи.

image007

За съжаление, турнирът много често се явява мястото където инструкторите показват на учениците си какво не е таекуон-до, т.е. обратното на това което преподават в залата. Подобно на една българска песен за съдията във футбола…. Но без турнири не може. Там е мястото, където клубове и организации доказват кой е по-добрият и школите се налагат. Там е мястото за симбиоза с кметове и общински деятели и лов на трофеи и субсидии. А медалът и купата „струват” много и НА състезателя и ЗА организацията.

Резултат:

1. Учудване в средите – демагогията си е демагогия, но не всички са „идиоти”. Малко сме инструкторите в България, а се и познаваме!

2. Изкривяване на ценностите в бойното изкуство и смисъла на практикуване.

  • Демагогия № 4 в света – „ Не предавай инструктора!”:

Посланието заляга в основата на задълженията на ученика, посочени от ген. Чой. Проповядват го корейските международни инструктори от седем месечния курс на обучение при ГМ Парк Джунг Те в Северна Корея. Самите те не последваха своя краткосрочен инструктор в неговата организация GTF, а го обявиха за предател. За сметка на това използваха старта да напуснат режима на комунистическата родина и да работят в Европа като международни инструктори. При подобен мотив и конкуренция, техническото ниво на успешно завършилите курса, безспорно е завидно високо, а инструкторът им, поел различен път няма шанс да не бъде предаден.

В крайна сметка инструкторите от курса на ГМ Парк остават лоялни на комунистическата Северна Корея, където са техните семейства, а не на учителя който „им е държал ръката”.

За да бъдем напълно откровени, трябва да признаем, че и „оригиналният” ГМ Парк не последва своя учител ген. Чой в ITF.

Резултат: лош пример за практикуващите корейските майстори пропагандират задължение, което самите те не са изпълнили.

  • Демагогия № 5 в света – „ Таекуон-до е начин на живот!”:

Неразривно свързана с „Демагогия № 4”.

image009

ГМ Kwang Duk Chung посочва в многократни обръщения във Facebook: „…не е имало Гранд Майстор в Северна Корея, който да насърчава по „Пътя” на бойното изкуство. Развиван е само физическият аспект на техниките и военни хореографии…не е имало Гранд Майстор, останал достатъчно време, за да произведе добри майстори.” ГМ Kwang визира в изявленията си горепосочения курс на обучение на ГМ Парк за международни инструктори в Северна Корея.

Таекуон-до наистина е „начин на живот” и възпитава в принципи и ценности.

 Демагогия е, когато инструктори и майстори твърдят че са възпитатели, но не знаят как да възпитават в учениците подобни добродетели. Дори да изброят „петте принципа на таекуон-до”, те не могат да ги демонстрират и да дадат примери за тях. Истинският майстор може да използва всяка ситуация в залата и в живота, за да идентифицира и посочи на учениците принцип и модел на поведение и постъпка.

Липсата на дългогодишен учител на северно-корейските международни инструктори от школата на ГМ Парк дава отговор защо те не преподават „До” и никога не споменават кой е техния Майстор…

Това дава и обяснение, защо навремето учейки при тези корейски инструктори, не сме получавали никакви „бащински” напътствия и нравоучения в живота, а само военна дисциплина, лицеви опори и технически умения. При невероятна симбиоза, ние пък ги учехме извън залата що е интернет и как се гради организация, тъй като те знаеха само таекуон-до.

Резултат от „Демагогия № 4” и „Демагогия № 5”: Последователите-практикуващи вървят не след своя майстор-учител в живота, а след своя дресьор и „тренер”. Те нямат информация, за да разграничат тези категории. За тях, Той е „бащата”, който „им е държал ръката”и идолът, с който се идентифицират.

  • Демагогия № 6 в България (навярно и другаде по света) – „ 4 – 6 дан – международен инструктор!”

Определение за международен инструктор по „ Енциклопедия Таекуон-до”:

Международен инструктор – национален инструктор, успешно атестиран в ITF като международен инструктор. Само международен инструктор има право да обучава и атестира трениращи, както в страната си, така и в чужбина. Той има право самостоятелно да присъжда гуп с подпис на съответния сертификат. Сертификати за черен колан се издават от ITF.

Тук само ще зададем един въпрос: „ Какъв международен инструктор сте Вие Господине, щом нямате право (или сам не си давате такова) да провеждате изпити сам в собствената си държава, клуб и зала? ”. Дори в училище и университета, преподавателите могат и имат пълното право да изпитват собствените си ученици.

Твърдението изказват инструктори и майстори, които нямат един ден стаж, различен от таекуон-до в трудовата си книжка, в продължение на десетилетия.

Резултат: Стеснява се кръгът на правещите бизнес и бизнес дяловете за тях са по-големи.

  • Демагогия № 8 в света – „ Гранд Майсторът е Велик учител!”

За щастие, все още има живи такива гранд майстори. Но не винаги!

С навлизането на политиката в таекуон-до, днес все повече примери размиват стойността на титлите в мит.

Пример1:

Президент на ITF Северна Корея (ръководител на гранд майсторите на ITF) вместо някой „Велик Майстор”, е професор Чанг Унг – треньор по баскетбол, политик, нямащ нищо общо с бойното изкуство. Наследява международната федерация от основателя на таекуон-до ген. Чой Хонг Хи.

Напоследък се наблюдава и явление в обратна посока – На севернокорейския Гранд Майстор Ким Унг Чол (който наистина е гранд майстор) добре познат у нас, съвсем наскоро бе присъдена титлата професор от неговата родина.

Но това съвсем не е краят на чудатите политически превъплъщения и почетно титулуване в света на таекуон-до…

Пример2:

Съвсем наскоро на Владимир Путин, бе присъдено звание гранд майстор по таекуондо WTF и му бе връчен комплект черен колан с добок – въпреки че не е практикувал този спорт. Почетният статут му бе присъден от президента на световната федерация по таекуондо – Choue Chung.

image011

image013

Сега руският президент се нарежда на по-висок ранг от Чък Норис, който е „заседнал” на осми дан в бойното изкуство.

Церемонията се проведе наскоро, по време на официално посещение на Путин в Южна Корея, във връзка с насърчаване на планове за нов Азиатско – европейски маршрут и железопътна търговия.

Други почетни носители на черни колани по таекуондо, но не 9 дан, са американският президент Барак Обама и нашият доскорошен министър на спорта – шампионът по гребане Свилен Нейков.

  • Демагогия № 9 в света – „Демократично управление”

Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която властта произтича от народа чрез консенсус.

Водещите международни организации провеждат конгреси, където гласуват и избират президент, вицепрезидент, управителен съвет и твърдят, че това е демокрация. Демокрация, която е преди всичко процедура. Демокрация като фасада, зад която нещата са скрити и различни. Скрити от практикуващите, състезателите и инструкторите. Различни от представата за ”народовластие”. Единствено тези, които са участвали на тези ”демократични” конгреси са имали възможност да надникнат зад фасадата. Там на показ се вижда безпринципност, некомпетентност, корупция, дискриминация и конфликт на интереси… Едни от участниците на подобни конгреси сме били и ние. Предлагаме Ви част от видяното и сблъсъка с демагогията:

Пример1:

След трагичната смърт на президента ГМ Тран и най-вече след разделянето на БАТ и членството на две организации от България през 2009 и 2010, ITF-V промени демократичния си устав  и отмени равноправието между различните организации от една държава в т. 4.14.

Пример2:

Не безизвестния майстор Бос, който веднага след смъртта на ГМ Тран набързо беше повишен в гранд майстор, заяви, че разговорът с нас ще бъде различен, ако организацията ни купува не пет, а сто плакета (ако плащаме не за 5, а за 100 клуба). Случката се разигра по време на Европейското в Шевция през 2010 г., когато преговаряхме за членство на втора национална организация, подобно на други държави ползващи тази опция от устава на ITF-V. Разбира се разговорът се състоя не публично на самия конгрес, а на официална среща с представители на управителния съвет на ITF-V (на няколко „чифта очи”). Това беше и преломният момент, в който разбрахме че разговаряме не с гранд майстор, а със секретар на бизнес корпорация, който е готов да си спази устава в замяна на повече еврови банкноти. Така или иначе безпринципното и дискриминационно предложение за „сделка” от господин Бос пропадна, тъй като ние бяхме там не, за да пазаруваме кеш, а за да отстояваме принципи и точки от устава.

Пример3:

На същия злочест конгрес, президентът на A.E.T.F. майстор Лобода, докато се прибирахме заедно към хотела, ни обясняваше как “обединението прави силата” и не бива практикуващите таекуон-до да се делят, а минута след това заяви, че независимо от всичко със северно корейците ще се съдят докрай!

И се осъдиха…

Резултат:

1. Малко членове, много гранд майстори, изгубени съдебни дела и сменени емблеми.

2. Смяна на демократичен устав с недемократичен, веднага щом някой се опита да се „възползва” и потърси правата си, предложени от демократичната платформа на организацията.

Но платформата остава непроменена в публичното пространство под мотото „Ние сме демократични!”.

Някога думата майстор е будила почит и респект, била е асоциирана с мъдрост, опит и посветеност. Днес майсторската степен се присъжда на „важна личност” със „значими заслуги”. Но нека си припомним думите на вече покойния О’ Сенсей – “…всеки който дава милиони е със сигурност важен…”

Таекуон!

Автори:

Сабум Ним Мирослав Трифонов, ІV Дан;

Сабум Ним Борис Атанасов, VІ Дан

GD Star Rating
loading...
Политиката в таекуон-до – култ и демагогия, 6.0 out of 6 based on 4 ratings