Черните колани по Таекуон-до в България 5 – как се става майстор?

GD Star Rating
loading...

Имало едно време … когато за да станеш черен колан е било необходимо да имаш дългогодишна практика и завидни технически знания и умения. През годините всичко това, както и останалия свят са се променили до неузнаваемост.

retro1

У нас интерпретацията на бойните изкуства и техните принципи има своите абсурди и всеки практикувал бойни изкуства достатъчно дълго се е сблъсквал с тях.

tkdold26Класическият изпит за черен колан по Таекуон-до от зората на демокрацията у нас изглеждаше така: Изпитващият /най-често кореец/ сядаше на една маса пред групата, до него имаше асистент който броеше. Пред тях заставаха  кандидатите, които изпълняваха неговите команди и демонстрираха своите технически умения, сила, бързина и т.н. За  чупене се използваха истински керемиди, дъски и тухли. Изпитващият командваше, наблюдаваше внимателно и си водеше записки. В залата цареше гробна тишина. Нокаутите и кръвта бяха реални, нямаше татамита и модерни протектори, нямаше публика и камери, нямаше деца! Всичко това продължаваше около час, а на края изпитващият обявяваше резултата. Случваше се да има и скъсани, но това се приемаше без излишни емоции. Плащаше се в долари на ръка. Тогава сумите за първи дан бяха около $40. Сертификатите се получаваха след месеци и то ако пристигнат /имало е случаи когато не са пристигали/. Изпитващите обикаляха по клубовете в различните градове и изпитите се провеждаха няколко пъти в годината.

phoca_thumb_l_img073Изпитите за черни колани при корейците не бяха за всеки. Тогава някои клубове започнаха да канят изпитващи от други държави – например Т. Нобило от Югославия, Р. Бекинг от Германия и т.н. Тези клубове в един момент имаха повече членове с черни колани и това накара корейските инструктори да променят подхода си. Това е една от причините през 1992 да има бум на получилите черни колани в България.

Друг подход бе даване на „бърз“ черен колан за участие в международен турнир. Имаше редица  състезатели със зелени и сини колани, които получиха направо черни защото бяха добри състезатели и им предстоеше участие на международен турнир. Този подход се считаше за безпринципен, но не от всеки. Имаше случаи при които състезатели след международния турнир отново си връзваха цветния колан, но те бяха единици.

Някои корейски инструктори бяха привлечени в провинцията – Ким Чол Ман живееше в Правец, а по-късно Сок Мин Чол пребивава няколко години в Благоевград. Там местните клубове се ползваха с предимство при получаването на черни колани. С течение на времето тази практика остана в историята.

phoca_thumb_l_img109

Много интересно ставаше когато някой от крейските инструктори трябваше да се прибира у дома. Тогава „на изпроводяк“ се раздаваха данове на всеки готов да си плати за тях. Дори се прескачаше от син направо на черен колан, но това бяха „подробности от пейзажа“.

Практикуваше се още един „пениз“ – издаване на черен колан със задна дата. Не винаги актуалната дата на провеждането на изпита се записваше  в изпитния протокол който се изпращаше до централата на ITF във Виена. Всичко е видно в регистъра на черните колани където по-големи номера на сертификата са с по-задна дата от предходните. Това бе един вид бонус за „заслужили“ таекуондости за да могат да се явят по скоро на изпит за по-висок дан.

photo_snДруг  „феномен“ бе получаване на дан без изпит или „по заслуги“. Негова разновидност е присъждането „почетен“ дан за който се получава “технически” сертификат. Не е ясно колко подобни данове са раздадени.

През 90-те години редица клубове се финансираха от „трибуквени“ групировки и дори носеха инициалите им върху екипите си! Принципа бе прост – клубовете получаваха финансиране срещу участие на техни хора в „ударни“ групи. Имаше период в който цяла федерация по Таекуон-до се финансираше на подобен принцип. Тези времена отдавна са отминали, но тогава редица „активисти“ получиха набързо черни колани.

Дори ген. Чой се сблъска „челно“ с тогавашната „трибуквена“ реалност у нас когато при негово посещение му бе поставен ултиматум – или „нашите момчета“  стават международни инструктори или няма да има Таекуон-до ITF в България! И той избра Таекуон-до… а всеки сам може да се досети кои са „нашите момчета“.

След този случай с ген. Чой получаването на 4 дан у нас дълго време беше табу за простосмъртните! Справка в “Черните колани по Таекуон-до в България – статистика за 20г.” показва, че в периода от 1995 до 2002 това е било „привилегия“ само за членовете на УС на БФТ. Този 7 годишен период на тотална рестриктивна политика отказа редица кадърни инструктори от Таекуон-до, но мотивира други да намерят алтернатива, а част от тези които успяха все още продължават да работят и да предлагат тази алтернатива.

choi1993sofia

След смъртта на ген. Чой през 2002 и последвалото разделение на ITF много неща се промениха и то не само у нас. Основното в България бе падането на табуто за получаване на 4 дан.

Постепенно у нас възникнаха няколко Таекуон-до организации които „привидно“ се конкурират по между си. Типично по нашенски конкуренцията не доведе до нещо по-добро, а се превърна в поредица от абсурдни крайности. Едните завишиха критериите си за черни колани достигайки до крайности – изпитите да продължават няколко дни и дори писаха по вестниците за колабирали и хоспитализирани участници от тези мероприятия. Така се постига отсяване на потенциални шампиони, но за сметка на тези които не са състезатели. Другите занижиха критериите си. Така се постига масовост, но  за сметка на качеството. Останалите се опитват да балансират, но с променлив успех. Обяснението на всичко това е просто – целта оправдава средствата.

Стигаме до майсторските степени в Таекуон-до, а те вече са „друга бира“. Класическият вариант за поучаване на майсторска степен е „принос към развитието на Таекуон-до“ или както е написано на стр. 16 от устава на ITF-NK:

„Степента ще бъде разгледана и потвърдена въз основа на морал, социална служба, принос, всеотдайност, постижение, Таекуон-до дейности, включително участието в Таекуон-до световни първенства и курсове, брой на Дан ЗАЯВКИ на учениците и Таекуон-До проучване на конкретния човек“.

„Що се отнася до степен на Майстор (7-ми дан), съответната NGB или континентална федерация подава официалната препоръка и заявлението за разрешение до ITF HQ да бъдат проверени и обсъдени от ITF HQ и Promotion & Commendation комитет и след това със знанието на ITF HQ, кандидатът трябва да бъде тестван от Senior Master или Grand Master, назначен от ITF. Въз основа на това трябва окончателно да се реши от EB, след което тези Дан сертификати се връчват по време на следващия Конгрес.“

С други думи: подадена е препоръка и заявление и те са  проверени от ITF HQ /офиса или щаба/ и от съответната комисия. Установено е, че кандидатите притежават необходимия морал, всеотдайност, постижения в Таекуон-до /организиране на световно първенство, подготовка на световни шампиони и т.н./ и са одобрени и изпитани от  грандмайстор.

_thumb1Ето новината от миналата седмица:

В рамките на 18то световно първенство по Таекуон-До ITF /от 15 до 21 юли 2013/ се проведе и 23-ият редовен конгрес на световната федерация ITF… По време на конгреса президентът на българската таекуон-до федерация Марио Богданов бе удостоен с най-високата награда на Международната федерация – „ITF Order“. На него, както и на майстор Красимир Гергинов бяха връчени 7-ми данове, с което те станаха първите майстори в историята на българското Таекуон-До ITF.

Честито… Таекуон!

През изминалите години практиката показа, че не съществува обективност при получаване на черни колани. Интересна гледна точка по тези въпроси споделя О‘Сенсей в Легендата за „стандартите“ при степените в бойните изкуства.

Всичко това е суровата нашенска действителност. Тенденцията за бъдещето не е оптимистична, но остава надеждата…

GD Star Rating
loading...
Черните колани по Таекуон-до в България 5 – как се става майстор?, 5.0 out of 6 based on 4 ratings