Философията в Карате-До

GD Star Rating
loading...

Разбирането на принципите и философията на традиционното Карате-ДО е фундаментално за всички практикуващи. Често хората, търсещи сензации представят Карате като брутален метод за водене на битки.  Духът, мисията и целите на Карате не трябва да бъдат ограничавани само до физическият облик. Връзката между живота, посветен на бойните изкуства и необходимостта Карате уменията да бъдат използвани по един зрял и отговорен начин се проподава от столетия.

За съжаление сензационализма и комерсиализма в бойните изкуства, заедно с ускоряващото се изнасяне на инструктори към Запада изглежда много често води до загубата на тези принципи. Карате не трябва да бъде практикувано изолирано само като се акцентира на бойните техники. За да получим максимална ефективност на фундаменталните техники и за да пренесем развитието на Карате атлетите на най-високо ниво, философският аспект на традиционното Карате, като бойно изкуство за самозащита трябва не само да бъде споменат, но също така трябва да изиграе важна роля в това.

Традиционното Карате е бойно изкуство и практикуващите трябва да тренират с подходящото отношение, отразяващо целите и принципите на изкуството. Особено внимание трябва да се обърне на метафизичния аспект на бойното изкуство. Подходящата тренировка трябва да има положително въздействие, както за тялото, така и за ума на практикуващия.

Традиционните Карате системи акцентират на аспекта, свързан с изграждането на характера на практикуващия, като водещ принцип е уважението към инструктора, другите тренниращи и към опонентите. Принципите, които се преподават на учениците могат да се обобщят с думите: характер, искреност, старание, етикет и самоконтрол. Това е истинският път на бойните изкуства като Карате.

Следователно, практикуващият Карате-До трябва да се стреми към съвършенство както във философският, така и в физическият аспект на изкуството. Това ще доведе до оптимизиране на всички характеристики на атлета, изпълнявайки Карате техниките по време на тренировка, състезание или при самозащита.

Карате-До (пътят на празната ръка) включва много повече от очевидното. В един често цитиран пасаж Gichin Funakoshi описва състоянието на ума и тялото, в което каратеката трябва да се намира. Той използва изображението на огледалото: „Както добре полираната повърхност на огледалото отразява всичко, което стои пред него; Както тихата долина пренася и най-слабите звуци, така и практикуващият Карате трябва да изчисти умът си от себичноста и злонамереноста, за да може да реагира правилно на всичко, с което може да се сблъска. Това е смисълът на „кара” в Карате.

В резултат името Карате е избрано за да пренася идеята за празнотата, тъй като учениците трябва да изчистят умовете си от всякакви мисли и емоции в преследване на своето „Будо” (пътят на бойното изкуство или пътят на война). Неправилната вътрешна нагласа неизбежно би навредила дори и на най-умелият техник, каратеките трябва да тренират, развивайки автоматични реакции, при които външните фактори не биха се отразили на тяхното вътрешно спокойствие и празнота.

Това не трябва да бъде изтълкувано, че Карате се практикува в състояние на пълна липса на мисъл, а по-скоро в състояние, освободено от съмнения, смущения и страх.

Има много аналогии от различни бойни изкуства, свързани с водата, които също имат отношение: „Спокойната вода отразява всичко, което е в обсега и. Ако умът на каратеката се намира в такова състояние, това би му позволило незабавно да разбере движенията на противника си и да реагира подобаващо. Но, ако на повърхноста се появи вълнение, отразените изображенията биха се нарушили, същият ефектът имат емоциите в ума на каратеката.

Друг аналог е направен с умът и луната: „Така, както луната озарява всичко, което е в обсега и, така и умът на каратеката трябва да възприема в пълнота опонентите си и всяко тяхно движение. Ако облаците блокират светлината, движенията на противника биха станали все по-трудни за забелязване и преценка и в резултат правилният подход би се изплъзнал. Волята трябва да обедини умът и тялото, а да може умът да не функционира в изолация и съответно физическата реакция да бъде в пълен синхрон с решенията на съзнанието.

Другата връзка между физическият и духовен елементи се нарича „фокус” (kime). Фокусът е изкуството на концентрацията на всички вътрешни енергии мигновенно върху една конкретна цел. Пример за това може да се извлече от човек, намиращ се в горяща стая, който успява да събере достатъчно сила да счупи входната врата – задача, която при други обстоятелства би била почти невъзможна. Kime включва внезапна концентрация на енергия, често описвана в бойните изкуства, като „чи” или „ки”, която протича от коремната област към крайниците и точката на контакт. За да се генерира максимална скорост, удрящият крайник е в отпуснато състояние непосредствено до момента на удъра. При нанасяне на удъра, мускулите се съкращават и ученикът надава вик „kiai”, който идва от долната диафрагма.

Психологичното въздейсвие добавя сила към техниката и мускулното усилие за нея. Трябва да се отжбележи,че „kiai” не е необходимо да произведе някакъв звук. Целта е да се предаде чрез конкретната стойка, дишане и тайминг, мускулната сила на цялото тяло към удрящият крайник, който се движи с максимална скорост и е фокусирана върху конкретен обект. В синхрон с менталната концентрация, това предаване на енергията става спонтанно и се прехвърля в следващият миг към подготовката на следващата техника.

Превод: Б. Симеонов

GD Star Rating
loading...
Философията в Карате-До, 6.0 out of 6 based on 5 ratings