„Eui-Ri” – същността

GD Star Rating
loading...

Преди много години напуснах Таекуон-До асоциацията, в която членувах. С никой не съм говорил относно причините за напускането ми и единствената причина сега да споменавам за това е, че те описват много добре какво представлява същността на Eui-Ri.

На кратко, аз членувах в тази асоциация повече от десетилетие. Поддържах всички нейни действия; Плащах си, за да бъда допускан до всяко организирано състезание (губейки дневните си възнаграждения всеки път, тъй като винаги се налагаше да плащам на някой да ме замества на работа). Посещавах всички семинари и съдийствах на всяко състезание (отново плащайки на някой да ме замества на работното място, за да мога да помогна със съдийстването на тези събития), понякога за над 12 часа с единствено 20 минути обедна почивка, плащах си изпитните такси и така нататък. Когато се състезавах на външни състезания, аз гордо представях асоциацията при всеки възможен случай и правех това без никакви въпроси, без да искам, като много други, нещо в замяна. За мен това беше нормално, като мислех, че е така и за много други, занимаващи се с Таекуон-до.

Дойде деня, в който реших да отворя собствен клуб и гордо да представям асоциацията и за напред и естествено моите ученици също като мен биха инвестирали в нея, както физически, така и финансово.

Дълги години таях мечтата да отворя собствена школа. За съжаление също толкова дълго това не беше осъществимо, но след това, един ден се отвори златна възможност и аз се възползвах. Така се появи Rayners Lane Taekwon-Do Academy.

Преди да отворя школата аз естествено направих проучвания, проверих дали се намира на подходяща дистанция от другите клубове и т.н. Изхождайки от това, което ми казаха, всичко беше наред. Говорих с моя инструктор и той ме подкрепи, не виждахме никакви пречки и за това информирахме главният инструктор.

Всичко беше точно с изключение на едно – един инструктор имаше възражения. Реално те бяха незначителни и не можех да разбера какъв би бил проблема ( това което имам предвид е, че изобщо липсваха някакви значими проблеми). Както и да е, това е момента, в който се появи и въпросното „Eui-Ri”. Въпросният инструктор имаше приличен клуб в сравнение с мен: нов инструктор, без никакви ученици и съответно без парични приходи за асоциацията (или който взима дивидентите в края на деня). Въпросният инструктор вече беше напускал други асоциации, за това имаше опасност (която не беше провокирана от самият него, но се предполагаше) да бъдат изгубени тези приходи, ако нещата не бъдат решени в негова полза (или такова беше схващането).

Според мен не трябваше парите да са водещи. Трябваше да бъде отчетен приноса, който съм дал през годините, но това не се случи. Когато се стигна до вземане на решение, те предпочетоха да подкрепят сигурните приходи пред някой, който е показал безпрецедентна подкрепа повече от десетилетие. Това е животът и политиката Предполагам!

Аз имах избор (според тях), или да се откажа от клуба или да напусна. Аз избрах да напусна. За почтенна личност реално не съществуваше избор. Това беше въпрос на „Eui-Ri”.

Нека обясня, какво представлява Eui-Ri.

Eui-Ri е една концепция, която е сходна с идеали от рода на принципите в Таекуон-до, тези на учтивоста, почтеността и т.н. Не съществува буквален превод на Eui-Ri. На корейски най-близкото значение би било взаимна чест, взаимно уважение или уважение в колегията. Японският термин за „Eui-Ri” е „Giri”. Китайският йероглиф за това по начало означава: Принципа на съдържателният дух между хората, тоест „честта”.

Най-сходният пример, който мога да дам на английски е „кодексът в престъпния свят”, уважението между крадците и т.н. Това не е особено добър пример, но представлява много сходно схвашане. Концепция, която всеки трябва да приложи в живота си.

В основата си Eui-Ri означава „морален дълг”. Той се изразява в това, че когато някой направи нещо за вас, вие сте морално задължени да направите нещо за него в замяна, когато е необходимо.

Това не представлява нещо конкретно, ако ти дам пет долара, ти трябва да ми ги върнеш, но често става дума за неща, които не можем да видим, както в конкретния случай. Трябваше да се обърне внимание на това, което съм вложил през годините, единственото, което исках в замяна е да ме подкрепят (те трябваше да се почувстват морално задължени не към парите, а към духът); но обръщайки се към финансовата страна на нещата, показаха липса на почтеност, липса на „Eui-Ri”.

Също така тази концепция не означава, че на всяка цена трябва да извършите нещо в замяна, независимо добро или лошо. Например, ако ваш приятел ви е помогнал преди години и съответно вие се чувствате морално задължени да се реванширате, този приятел може да ви накара да набиете някой, защото се занимавате с бойни изкуства, но това не означава, че трябва да направите на всяка цена нещо очевидно грешно заради чувството си за морален дълг. Всъщност, вашето задъължение в случая ще е да покажете на този човек правилният път.

„Eui-Ri” най-добре се описва чрез примери, защото както споменах не съществува точен превод и да твърдим, че просто представлява „морален дълг” не е напълно правилно. За това ще се опитам да го обясня с още няколко истории.

Инструкторът е тзои, който дава добър пример. Мнозина смятат, че учениците трябва във всеки случай да бъдат лоялни към техният инструктор. И всъщност това е така до определена степен, стига и двете страни да се водят (както съзнателно, така и подсъзнателно) от кодекса на „Eui-Ri”; или да са запознати с него. Инструктор, който единствено взима, без да дава от себе си не следва този принцип, същото се отнася и за ученика, които вижда в инструктора си само стока, за която плаща.

Имах приятел, който тренираше при един майстор. С години той беше лоялен и предан към него. С времето прогресът му започна да се забавя, това е нормално за носителите на черен колан, тъй като осъвършенстването е основният фокус, но в даден момент се стигна до период, в който той не научаваше абсолютно нищо ново. Той беше изключително предан на своя майстор, неговото „Eui-Ri” беше изключително силно и именно от това се възползва неговият учител. В резултат моят приятел започна да води редовно тренировките без никакво признание или заплащане и майстор, който се появявал за около 5 минути на тренировка, колкото да събере тренировъчните такси и после пак да изчезне. Накрая това му дойде в повече, беседвахме до какви граници трябва да се простира този „морален дълг” и накрая той взе решение и напусна клуба. За жалост, майсторът загуби тогава най-добрият си и отдаден ученик.

От другата страна има ученици, които просто смятат, че са платили за някаква услуга и нищо повече. Независимо, че се плаща за тренировките, не можете да купите знанието, което ще ви предложи един добър инструктор. Неговите прозрения, опит и дълбоко разбиране на изкуството и неговите пътища. Обикновенния инструктор ще ви научи само на това, което ще ви трябва за защитаването на дадена степен, но повечето добри инструктори далеч не се ограничават само върху преподаването единствено на нужните техники и познания за успешно защитаване на конкретна степен. Повечето ученици не успяват да го разпознаят и просто смятат, че за това са си платили.

Аз, като инструктор, преподавам много повече от записаното в стандартната изпитна програма (което всъщност изобщо не е малко). И не само това, аз имам индивидуален подход към всеки ученик, работейки върху техните силни и слаби страни, за да ги балансирам. Това, което избягвам е да ги превръщам в мое копие или клонинг на типичният таекуондист (ако съществува такова понятие), опитвам се да им помогна да приспособят Таекуон-До, така че то да бъде ефективно за всеки един от тях, като отделен индивид. В замяна аз очаквам да тренират усърдно и да поддържат дейностите, които извършва академията, например – демонстрации, тренировъчни дни, състезания и т.н. Това естествено не означава, че очаквам всички ученици да участват във всичко. Някои просто не харесват състезанията или демонстрациите и аз го приемам. Това, което не харесвам е ученици, които смятат, че просто не могат да бъдат занимавани с дейностите на школата.

Има една пословица, която описва доста добре пътят на всеки ученик в моята академия: ”черният колан е нещо ПОВЕЧЕ от това, което просто носиш, той е ПОВЕЧЕ от нещо, което си заслужил, черният колан е това, в което си се превърнал!”

Учениците в моята академият трябва да бъдат готови, за да станат черни колани, не само да знаят елементите от изпитната програма, а наистина да са готови. Истинският боец би разбрал точно, какво казвам тук.

Често се казва, че човек жъне, каквото е посял и естествено това важи и за връзката между инструктора и ученика. Ученик, който дава нещо от себе си ще получи много по-голямо внимание от инструктора, отколкото ученик, който не влага нищо. Някои биха казали, че това не е правилно, но това е е реалност, независимо дали е съзнателно или несъзнателно. Това е просто въпрос на принципа Eui-Ri, който работи незабелязано.

Eui-Ri засяга редица аспекти от живота и в частност брака. Съпруг/ съпруга, която само взима, без да се замисли за половинката си, евентуално ще я загуби, но съпруг или съпруга, които се подкрепят, остават със силна връзка помежду си именно заради тази подкрепа, независимо че не винаги са съгласни или вярват изцяло в целите или доводите на своите партньори, те чувстват и всъщност са задължени морално да се подкрепят във всичко.

Друг добър пример за Eui-Ri е връзката между децата и родителите. Родителите винаги са готови да подкрепят децата си по някакъв начин, независимо какво са извършили или извършват и без значение от последствията. Децата често не успяват да осъзнаят този факт в началото на живота си, но в един по-късен етап това се случва. Връзката я има, също така и Eui-Ri.

Има много взимащи на този свят и прекалено малко даващи. Ако всеки следва принципите на Eui-Ri, гарантирам, че светът ще бъде едно много по-добро място за живот.

От Stuart Anslow

2002

Превод: Б. Симеонов

GD Star Rating
loading...
„Eui-Ri” - същността, 6.0 out of 6 based on 1 rating