GM Sung Duk Son – пазителят на традициите

GD Star Rating
loading...

За пръв път чух името Sung Duk Son от един човек, с който тренирах, чийто баща преди много време е тренирал нещо известно, като „традиционен” или „стар стил” на Тае Куон До. Когато той говореше за това, почти мигновено изпитах загадъчно уважение и почит. От този момент името Sung Duk Son стана синоним на основаването на Тае Куон До и неуморното популяризиране на класическия стил, съчетан с богато наследство, което бързо се е превърнало в изключителна рядкост в този свят, в който бойните спортове изглежда засенчват бойните изкуства. За съжаление на 29 Март 2011г Grandmaster Sung Duk Son, 9-ти дан, истински пазител на традиционното и един от последните живи пионери на Тае Куон До, почина на 88-годишна възраст. Но дори и в края на този живот, който е вдъхновил мнозина към величие, остава океан от непоколебимост, слава и постижения.

Роден на 17 Юни 1922, през годината на „водното черно куче”, в една епоха, която съвпада с бруталната окупация на Корея от японските империалистически сили, бъдещият велик майстор безспорно се е сблъскал със същите неволи, които са били принудени да изтърпяват неговите сънародници. Той започва своята кариера в бойните изкуства, като шампион по бокс, но в последствие Sung Duk Son продължава своят път с Chung Do Kwan под ръководството на Grandmaster Won Kuk Lee. Вероятно той е първият, който е използвал термина Tang Soo Do, за изкуството, което преподавал, Lee обикалял Азия, изучавайки философията и техническите принципи на китайските и окинавски бойни изкуства. Съответно, с основаването на Chung Do Kwan или Института на Синята Вълна на 15 Септември 1944 – система, която набляга на скоростта, силата и изключителната концентрация – неговата цел била да представи бойна система, включваща солидна основа, поддържана от конкретен подход за обучение, чийто основен приемник станал именно Sung Duk Son.

Смутът и размириците властвали над корейското население в периода на прехода от японска префектура към независима зона. В търсене на местна поддръжка, националната полиция се обърнала към Chung Do Kwan за помощ при потушаването на гражданското насилие.  Chung Do Kwan бързо спечелил титлата на национален полицейски доджанг, именно поради помощта, която била оказана на органите на реда. През този период Son преподавал бойни изкуства в полицейската академия в Сеул на корейските свързочни войски и на 8-ма армия на САЩ.

Към 1950, Won Kuk Lee, напредвайки с възрастта и оцелявайки след няколко политически нападения в ръцете на новото правителство, започва да изпитва трудности в поддържането на дългите часове тренировки, които са нужни за ефективното обучение на неговите ученици. Впоследствие, през 1951 година Sung Duk Son, в качеството си на старши член и носител на 4ти дан инструктор, станал втори майстор в йерархията на Chung Do Kwan след пенсионирането и окончателното оттегляне на своя учител.

В днешни дни Таекуон-До е всеобщо прието и е едно от най-бързо разпространяващите се и известни бойни изкуства. Но не винаги това е било така. През  ’40-те години, през така нареченият период на безпорядък, наименованията като Tang Soo Do, Kong Soo Do и Kwon Bop доминирали. Към средата на 1950-те, желанието тези коренно различни дисциплини да се обединят в едно цяло се реализирало. Тъй като логиката показвала, че е необходимо да се даде и общо име, което да отразява това единство, на 11 Април 1955, Sung Duk Son, заедно с генерал Choi Hong Hi и още девет други участвали в конференция, която трябвало да даде форма и съдържание на това стандартизирано корейски бойно изкуство. Именно в този ден името Tae Kwon Do било предложено за пръв път. Дори след 56 години, този момент все още е забулен с противоречия, повечето историци са съгласни, че именно Choi Hong Hi предложил тази фраза, която частично отдавала почит на местната, корейскa дисциплинa Taekkyun. Въпреки това, през годините Won Kuk Lee и Sung Duk Son предявявили своите претенции за това. В този исторически момент присъствали също и Hwa Chung Yoo, Gen.Hyung Ku Lee, Kyung Kyu Cho, Chung Dae Chun, Chang Won Han, Kyung Rok Chang, Soon Ho Hong, Kwang Rae Ko и Jong Myung Hyun. Някои от тях били бойци, докато други били финансисти, политици и военни.

През 1963, Sung Duk Son емигрира в Съединените Щати и се установява в Ню Йорк. Малко след това той основава Tae Han Karate Association, която впоследствие ще се превърне в World Tae Kwon Do Association и ще изнася чести демонстрации, появявайки се на New York World’s Fair през 1964, както и в редица местни телевизионни предавания. Със своята основна школа, намираща се в центъра на Манхатън, Grandmaster Son преподавал в едни от най-престижните национални висши учебни заведения, като Масачузетският технологичен институт , Harvard, Cornell, Fordham, Rutgers и New York University. Неговата репутация го предхожда, Son носел титлата на Главен Майстор по Тае Куон До във Военната Академия на Съединените Щати в West Point и през 1965 бил назначен на сходна позиция в университетите Princeton и Brown. В този периот, поради големите му постижения, той бил награден с медал на честта от президентът на Корея – Chung Hee Park.

Приносът на Sung Duk Son към глобалната Тае Куон До общност се проявявал в много аспекти. Като президент на Световната Таекуондо Асоциация, чиято насоченост била сходна с тази на Chung Do Kwan, а именно скорост, сила, фокус, баланс и контрол, той лично водел изпитите за черни колани, както на местно равнище, така и извън граница. В допълнение, неговият натоварен график включвал и ежедневно преподаване. Освен това той не се ограничавал единствено с физическият аспект на изкуството, а оставил и литературна следа с публикуването на “Korean Karate: The Art of Tae Kwon Do” през 1968, последвана 15 години по-късно от “Black Belt Korean Karate”. И двата текста се считат за материали от ключова значимост и до днес.

Когато се отдава почит на човек, който е имал такова изключително въздействие върху Таекуон-до, е страшно трудно да не се спомене честта, постижения и решителността. Носителят на 6-ти дан черен колан и ученик на Grandmaster Son от десетилетия – Робърт Хекман, ми каза ”Не се е раждал човек, който е бил толкова отдаден, всяка минута от всеки ден, на изкуството Тае Куон До. Аз бях късметлия. Аз просто изпълнявах всичко, което той казваше без да задавам въпроси …. никога. Сега, тридесет и пет години по-късно, разбирам защо.”

Също така, майстор Робърт Адамс, ученик на Chosun Taekwondo Academy, който е тренирал с Grandmaster Son в продължение на две години от 1967, сподели своите впечатления от този период „Kwangjangnim не говореше много, а когато го правеше, беше с кратки изречения, тъй като по това време неговият английски не беше много добър. Спомням си едно нещо, което той повтаряше непрекъснато „Трябва да го правиш по-добре”. Ние се смеехме, когато го казваше, защото всички го очаквахме. Той също се смееше и имитираше това, което си направил, после ставаше сериозен и казваше отново „Трябва да го правиш по-добре”, демонстрирайки какво точно иска. Това беше изключително ефективно средство за преподаване.”

В заключение, носителят на 6-ти дан черен колан към United States Taekwondo Association, майстор Samuel Mizrahi, който се е занимавал с много от въпросите, свързани с недвижимите имоти на Sung Duk Son, бе останал почти без думи относно смъртта на великият майстор. След завръщането си от поменът, който се е състоял в Newport, Rhode Island, той отрази чувствата на мнозина, като каза ”Един наистина велик боец от неизмерима величина си замина.”

На страниците от неговата книга Black Belt Korean Karate е написано ”Ключовата характеристика за прогреса в Тае Куон До е постоянството. Няма нищо на този свят, което да може да го замести. Това е истината в Тае Куон До, както и в живота, като цяло.” Очевидно е, че Grandmaster Son е държал на тези думи.

Някъде в дълбините на Central Park в New York има дърво, чиято основа е гладко полирана от постоянните сблъсъците с кракът на Sung Duk Son. Твърди се, че след тичането по криволичещите пътечки, той завършвал своята ежедневна тренировка с многократни удари с крак по дървото. Възможно е друг да го замести в тази практика; някой, който е възприел достойнствата на бойните изкуства, който така свободно били предавани на всички от Sang Duk Son, пазителят на традиционното Тае Куон До и пионер на изкуството. Каквато и енергия да ни управлява, него го благослови.

Майстор Doug Cook

Превод Б. Симеонов

GD Star Rating
loading...

3 thoughts on “GM Sung Duk Son – пазителят на традициите

  1. Майстор Doug Cook, 6-ти дан черен колан, е главният инструктор на Chosung Taekwondo Academy, намираща се в Warwick, New York, старши ученик на Grandmaster Richard Chun и автор на три бестселъра със заглавия: Taekwondo …. Ancient Wisdom of the Modern Warrior; Traditional Taekwondo – Core Techniques, History and Philosophy; Taekwondo – A Path to Excellence, акцентиращи върху ползите и ценностите на Таекуондо, всички публикувани от YMAA/Boston. Master Cook и Grandmaster Chun наскоро завършиха нова книга, относно Koryo poomsae, която ще бъде издадена през 2013. Можете да се свържете с него за лекции, семинари и въпроси на http://www.chosuntkd.com или info@chosuntkd.com.

    GD Star Rating
    loading...
  2. Newport, Rhode Island – Grandmaster Sung Duk Son, на 88 години, от Newport, Rhode Island, почина на 29 Март/вторник 2011г. Той беше съпруг на Young Jin (Kim) Son. Роден е в Сеул, Корея на 17 Юни 1922. Grandmaster Son е един от основателите на Корейското Бойно Изкуство Тае Куон До, също така основател и първи президент на Световната Тае Куон До Асоциация. Grandmaster Son е бил главен инструктор на армията на република Южна Корея и е обучавал 8-ма американска армия, която е била установена там след приключването на корейският конфликт. Той емигрира в САЩ през 1963, където води тренировки във Военната Академия в West Point, New York University, Princeton, Brown, Fordham и много други университети на територията на три щата. Той е автор на две книги по темата; Korean Karate – The Art of Tae Kwon Do и Black Belt Korean Karate. Grandmaster Son е преподавал своето бойно изкуство по целият свят и е уважаван от милиони. Негови наследници са дъщеря му Yehjong Son, нейният съпруг Steven G.Cundy и неговата внучка Lhana Son-Cundy. Той преподава активно бойни изкуства до 86-годишна възраст.

    GD Star Rating
    loading...
  3. Ген. Чой започва да се занимава с Карате и през 1940 защитава I дан , а през 1942 вече е II дан по Шотокан. След това през 1955 получава почетен IV дан от Son Duk Sung /Chung Do Kwan/. Следва почетен VI дан от Son Duk Sung през 1959 и IX дан през 1965 даден от Корейското правителство. Информацията е оскъдна, но трябва да се добави, че тогава изпитите за дан са се провеждали през 2 години.

    GD Star Rating
    loading...

Comments are closed.