Хван Джън Нам – живата легенда на корейските бойни изкуства

GD Star Rating
loading...

Мнозина са тези, които са чували за Те Кион – класическото бойно изкуство, върху чийто основи е изградено съвременното тае куон-до. По-малко е известен факта, че България е първата европейска страна, в която е създадена единствената извън Корея школа по Те Кион още през средата на 60-те години.
Началото е поставено през 1956 г., когато Хван Джън Нам, шампион на Азия за 1949 г. основава във ВИФ група с участието на Ст.Хинков, Св. Иванова, К. Гугушев, Г.Пиштиков. В. Найденов. Цв. Хаджиев и други студенти и преподаватели от спортния институт. По онова време бойните изкуства са “тара инкогнита” на стария континент. Това е причината Хван да постави на първо място в тренировките изграждането на основите – тези качества и умения, които представляват базата за усвояване и усъвършенстване на всяко бойно изкуство.
Но кой е Хван Джън Нам, или както го наричат още – живата легенда на корейските бойни изкуства, носител на X дан по Те Кион, патриарх на бойните изкуства в Корея, технически съветник в Международната федерация по Тае куон-до, ръководител на специализирана научно-изследователска група в тази област?
Роден в Сеул, Южна Корея, Хван от деветгодишна възраст започва да се обучава по
традиционна система на корейските бойни изкуства в семейната школа, под ръководството на своя баща, един от най-изтъкнатите майстори на Те Кион по онова време. Първото на което се
научава е перфектно да владее тялото и духа си, гимнастика, акробатика, манипулация с уреди – стъпка по стъпка Хван усвоява до съвършенство да контролира тялото си. Успоредно с това започват заниманията с Ки Гонг – мистичната техника за овладяване на вътрешната енергия.
Показал отрано вроден талант, висока дисциплина и самоконтрол, Хван е изпратен в елитната школа по бойни изкуства в Сеул, където продължава обучението си при майстори от висока класа. Специализира в използването на техниките с крака и глава – двете основни оръжия на Те Кион, в работата с оръжие и подръчни предмети. Единодушно бива одобрен за наследник на ръководителя на школата, не само поради безспорните постижения, но и заради по-нататъшното развитие на психофизическата и техническата подготовка. Своята огромна популярност и признание Хван извоюва не в тренировъчните зали, а на бойното поле. По време на Корейската война като офицер от разузнаването той участва в над 60 ръкопашни схватки, в които показва на практика бойно-приложната ефективност на своя стил. Попадайки на една от акциите зад фронтовата линия в плен, Хван Джън Нам по време на разпит провеждан от седем въоръжени до зъби врагове успява да избяга, елиминирайки петима от противниците си с летален изход и осакатявайки другите двама само с техники с крака и глава /тъй като ръцете му са били с белезници/.
Изключително скромен като човек, Хван със стеснение отговаря на въпроси около собствената му личност. При второто си посещение в България през 1985 г. той даде интервю, което поради ограниченията наложени от тоталитарния режим върху пропагандирането и разпространението на бойните изкуства остана тогава непубликувано. Същевременно под негово ръководство макар и за съвсем ограничен кръг, се проведоха и практически занимания по тае куон-до и те кион с участието на О.Крумов (единствения българин, защитил черен пояс по карате в Япония, стил годжу рю) И.Стоянов, М.Георгиев, М.Димитров и други. Тренировките бяха двуразови – сутрин по два и следобед още по четири часа, пет пъти седмично в продължение на три месеца. С очите си се убедихме, че легендите за майстор Хван бледнеят пред живото му присъствие и техническо изпълнение. Най-голямо беше удивлението ни, че майсторът (по онова време на 56 години) показа невероятни физически качества като бързина, гъвкавост и координация, пред които данните на неговия асистент – тогава V дан Ким Унг Чол (на 32 години) несравнимо отстъпваха.
Когато по-късно попитах Ким как се чувства в присъствието на майстор Хван, отговорът беше: “Въпреки, че той в с 30 години по-стар, е по-бърз, по-гъвкав и с много по-добра координация от мен и се занимава с бойни изкуства вече 50 години, освен това за разлика от по-младото поколение има огромен практически боен опит”.
На въпроса ми кое е най-ефективното корейско бойно изкуство – те кион, хап ки до, тае куон-до, кьоксул или някое друго, Хван каза нещо, което дълбоко ни впечатли: “Преди войната в Корея, също както при вас сега в България имаше спорове кой стил е най-добър при практически бой. След края на войната такива спорове вече нямаше – просто тези, които бяха оживели и победили в многобройните ръкопашни схватки, знаеха отговора. Аз мога да препоръчам на българските приятели на бойни изкуства тае куон-до, но само като спорт. По принцип разликата между бойните спортове и бойни умения е в начина на изпълнение на техниката – приложната техника по своята биомеханика се различава от спортната, въпреки че основата е една и съща. Също така редица бойни техники, като ударите с глава използвани често в те кион, са забранени на спортни състезания, също ограничени са от правилниците атаки срещу стави, чупения при ключове, въздействията върху уязвимите точки. Отличното владеене на техниката също не прави един трениращ непременно добър боец, необходимо е начина на водене на боя да се съобрази с околната обстановка и среда, истинския боец изучава техниките не само в залата, но и на различен терен, – равен, наклонен, с и без естествени препятствия, между дърветата, по стълби. Особено важни са предвижвания и начините на увеличаване и скъсяване на дистанцията, умението да се “вкара” определена техника от различни дистанции”.
На традиционния въпрос, какво може да посъветва приятелите на бойните изкуства в България майстор Хван отговори, че “най-важни са основите, създаване на способността на тялото и съзнанието за изпълнението на психофизическо действие с определени параметри. От чисто практическа гледна точка например релаксация, отпускане на тялото винаги трябва да бъде правило, без спазването на което трудно се постига силата на “камшичния” удар. Препоръчвам също на моите български приятели да обърнат по-вече внимание и на работата с уреди – въже за скачане, бухалки и джеги. Тези пособия създават качества, които подобряват техниката. Също в Корея ние работим и досега земна гимнастика и акробатика като част от общата физическа подготовка. Трябва да се усъвършенства и начина на дишане, тъй като това е ключа към по ефективно използване на тялото и съзнанието. Добри резултати се получават, ако всеки трениращ започва деня си сутрин с 10 минути дълбоко коремно /диафрагмено/ дишане, това е способ за прочистване на белите дробове, натрупване на енергия и изчистване на съзнанието”.
Освен майстор по бойните изкуства Хван е изключително ерудиран човек и приятен събеседник. Владее писмено и говоримо освен корейски още китайски и японски, и великолепно говори български. За него, както казва той сам “България е като втора родина”. У нас той има ученици и приятели, които имат надежда и за бъдещи срещи с голямото му умение и човешко обаяние.

Михаил ГЕОРГИЕВ
в. „Черен пояс”, брой 1, 1992 г.

GD Star Rating
loading...
Хван Джън Нам - живата легенда на корейските бойни изкуства , 5.7 out of 6 based on 13 ratings

3 thoughts on “Хван Джън Нам – живата легенда на корейските бойни изкуства

  1. Тема Re: Хван Джън Нам [re: Confessor]
    Автор BulBukBulBuk ()
    Публикувано 18.12.05 15:15

    Здравейте,
    Не искам да обидя никого , но по принцип предпочитам всичко да проверявам.
    Проверката – най-висша форма на доверие. 😉

    Реална ли е личността на Хван Джън Нам ?

    Този въпрос може и да възмути някои, но нека да видим фактите:
    Пускаме да търсим в Гугъл : Хван Джън Нам
    Излизат доста страници на Български:

    http://boenclub.net/article.php?id=108
    http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=19
    http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=boini&Number=1942191036&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1
    http://www.taekwondo-bulgaria.com/about_us/Kim.html
    http://server.savagenews.com/~poznai/forum/lofiversion/index.php/t3418.html
    http://server.savagenews.com/~poznai/forum/lofiversion/index.php/t3051.html

    от където разбираме,за Хван Джън Нам :
    …………..
    ….шампион на Азия за 1949 г……
    ……Но кой е Хван Джън Нам, или както го наричат още – живата легенда на корейските бойни изкуства, носител на X дан по Те Кион, патриарх на бойните изкуства в Корея, технически съветник в Международната федерация по Тае куон-до, ръководител на специализирана научно-изследователска група в тази област?…….
    ……Своята огромна популярност и признание Хван извоюва не в тренировъчните зали, а на бойното поле……..
    …… името им се превръща в легенда. Такъв е случаят с Хван Джън Нам – носител на 10 Дан по Те Кион…….
    …… Ако не знаете , в този филм се разказва историята на грандмайстор Хван Джън Нам 10-ти дан Те-Кион, 7-ми дан Таекуондо/ през войната в Корея……..
    …… Човекът, провеждащ тренировките е един от бившите ученици на
    небезизвестния Хван Джън Нам…….
    ………….
    Търсим и в Гугъл – Картинки (Images): Само една снимка !!!

    Сега започваме да търсим на англииски отново в Гугъл :
    Търсим и в Гугъл – Картинки (Images):
    Hvan, Nam, Jin Nam, Hwan, Hwan Jin Nam, …..
    Пробваме … какво ли не … а и се учим от резултатите – пробваме и с новите идеи …как ли се пише името на англииски…???
    И … НИЩО …
    Как може …. за легендата – само на български???
    ОК… нямаме снимков материал за ….шампиона на Азия за 1949 г……

    Но сме упорити и пробваме да видим дали поне една статия накои е написал за него…..

    Ами пробвайте сами всичко изброени по-горе имена…
    Търсете : Asia Championship 1949…
    Търсете : класации, шампиони, Ветерани от Войната, саитове за Бойни изкуства по цял Свят…..
    Хайде сега … моля Ви се … намерих класации на разни Шампионати , .. не само за 1949 година , 10 години нагоре и надолу – ами НЕМА НИКОИ…

    Какво стана с ..” Своята огромна популярност и признание”…

    Да Ви кажа ли че пробвах и в Руски Търсачки ….
    Сериозно …. Проверката Е най-висша форма на доверие. 😉

    Схванахте ли ми идеята?
    Е, чакам да ме засипете с линкове за тази Легенда но не на Български.
    Доскоро.

    All Warfare is a matter of Deception.

    GD Star Rating
    loading...
  2. Публикувано: 04 Юни 2005 – 11:33

    Съществуват личности, чието майсторство в областта на бойните изкуства е от такава висока класа, че още приживе името им се превръща в легенда. Такъв е случаят с Хван Джън Нам – носител на 10 Дан по Те Кион, притежателя на майсторски степени по Джудо, Айкидо, Карате и Кендо, патриарх на бойните изкуства в Корея, технически съветник в Международната Федерация по Таекуондо, ръководител на специализирана научно-изследователска група в тази област.
    Роден през 1929 г. в Сеул, Южна Корея, Хван от девет годишна възраст започва да се обучава по традиционната система на корейските бойни изкуства, в семейната школа, под ръководството на своя баща, един от най-изтъкнатите майстори на Те Кион по онова време. Първото на което се научава, е перфектно да владее тялото и духа си; гимнастика, акробатика, манипулации с уреди -стъпка по стъпка Хван усвоява до съвършенство изкуството да контролира тялото си. Успоредно с това започват и заниманията с Ки Гонг – мистичната техника за овладяване на вътрешната енергия в човешкото тяло.
    Показал отрано вроден талант, висока дисциплина и самоконтрол, Хван е изпратен в елитната школа по бойни изкуства в Сеул, където продължава обучението си при майстори от висока класа. Специализира в използуването на техниката с крака и глава – двете основни оръжия на Те Кион, а също така овладява работата с оръжия и подръчни предмети. Единодушно бива одобрен за наследник на ръководителя на школата, не само поради безспорните си достижения, но и заради приноса си към по-нататъшното развитие на психофизическата и техническа подготовка.
    Своята огромна популярност и признание Хван извоюва не в тренировъчните зали, а на бойното поле. По време на Корейската война той участвува в над 60 ръкопашни схватки, в които показва на практика бойно -приложната ефикасност на своя стил. Попадайки при една от акциите си зад фронтовата линия в плен, по време на разпит провеждан от седем въоръжени до зъби врагове, Хван успява да избяга, елиминирайки петима от противниците си с летален изход, и осакатявайки другите двама само с техники с крака и глава (тъй като ръцете му са били с белезници). Три дни и три нощи Хван престоява скрит до врата в тинята на едно пълно с трупове блато, докато противниците му, предполагайки, че не е възможно той да е оживял, се отказват от преследването му. Общо във войната, в която участвува като офицер от контраразузнаването, Хван си “спечелва” над 12 куршума, два от които остават завинаги в неговото тяло, но не получава нито една сериозна рана в ръкопашен бой, въпреки многобройните си срещи очи в очи с врага.
    Изключително скромен като човек, Хван със стеснение отговаря на въпроси около собствената си личност. С удоволствие споделя обаче вижданията и богатия си опит в областта на бойните изкуства.
    Според Хван, преди да се пристъпи към овладяване на техниката в бойните изкуства, първо трябва да се премине един подготвителен етап, траещ около 3 години, при който се работи само за развиване на качествата, необходими в по-нататъшната практика. Този етап включва интензивна подготовка с използуването на уреди като гимнастически бухалки, Джеги, въже за скачане и някои други. Едва след усвояване на базовите упражнения, може да се пристъпи към постепенно отработване на отделни елементи на техниката. Съществува специален преходен стадий между тренировката за качества и заучаването на базовата техника. “Едно от най-важните неща в този подготвителен етап – казва Хван – е бързината”. Според Хван удар, който се вижда, не е удар. Ученик на майстора споделя: “Един удар на Хван изглежда така – удря те въздушна вълна в лицето, косата ти се развява, ударът е нанесен, но нищо не си видял. Не виждаш нищо, само усещаш”.
    Майстор Хван е неповторим виртуоз в манипулациите с трите уреда – въже, Джеги и бухалки. Ако един начинаещ при скачане превърта въжето 180 пъти в минута, при Хван броят достига 300-360 превъртания в минута. Едновременната игра с Джеги по време на скачането с въже, която Хван демонстрира пред невярващите погледи на присъствуващите, далеч не е кулминацията на неговото умение. Майсторът, който тежи около 63 кг. притежава феноменално съчетание от свръх физиологична гъвкавост и сила. На 58 годишна възраст той показва упражнения с висша трудност от земната гимнастика и акробатика, като споделя, че тези дисциплини по време на неговата младост са били задължителна част от програмата в обучението по Те Кион, но съвременните таекуондисти им отделят малко внимание.
    По отношение на бойната техника, според Хван в боя особено важни са придвижванията и начините за увеличаване и скъсяване на дистанцията, умението да се “вкара” определена техника от различни дистанции. За него не са тайна и такива висши форми на овладяване на Ки Гонг, като “Желязната глава”, “Диамантения пръст”, “Златната камбана” “Осем стъпки по стената” и др.,които той е демонстрирал неведнъж и пред своите български ученици и приятели.
    Освен майстор по бойните изкуства, Хван е изключително ерудиран и приятен събеседник, с тънко чувство за хумор. Владее писмено и говоримо освен корейски, още китайски и японски, великолепно говори български.
    Според грандмастър Хван най-важното нещо в бойните изкуства е вътрешната работа върху Данджун (Хара), пряКи Гонг, което представлява ключа към разкриване и използуване на истинския потенциал на личността.

    От: Иван Маринов

    GD Star Rating
    loading...
  3. Публикувано:Доктора 01 Юни 2007 – 15:12

    За съжаление трябва да ви съобщя една тъжна новина , която дойде с голямо закъснение – преди две години в Северна Корея е починал грандмайстор Хван Джън Нам (1929-2005 г.). Липсата на достатъчно информация за него е лесно обяснима – той беше генерал от специалните служби на Корея. Притежател е на 10-ти дан по Те-Кион (Беги-Те-Кион или на яп. Схай-Джуцу), 6-ти дан по Таекуондо, 4-ти дан Джудо, 2-ри дан Кендо и специалист по У-Шу/Кунг-Фу (специализирал е в Китай Цзуй-Ба-Сян-Цюан, Чуо-Дзяо и Тай-Дзи-Цюан). В България е бил три пъти: от 1956-62 г. като студент във ВИФ “Георги Димитров” (сега НСА) и през 80-те години по-късно. Като младеж е тренирал в Сеул Те-Кион в школата на чичо си Хан Чайни (7-кратен шампион на Азия в тежка категория), заедно със Йон Шул Чой (по-известен като Мазутатсу Ояма – създателя на Карате Киокушинкай). Мисля, че даже са учили заедно с Ояма в един и същи механотехникум в Япония.
    В България ученици от първо генерация на Хван са : Стефан Хинков, Петър Богданов, Светослав Иванов, Емил Пипанов, Методи Колчев, Г. Пищиков, К. Гугушев, Найден Найденов, Цветан Хаджиев и др. От втора генерация: Михаил Георгиев, Еди Иванов, Титомир, Венцислав Филчев, Красимир Гергинов и др. Негово протеже е и дългогодишния инструктор по Таекуондо у нас Ким Ун Чол (8-ми дан). С някои от тези хора съм тренирал и работил заедно и мога да кажа, че повечето от легендарните истории разказвани за Хван са пълна истина, е някъде е поукрасено малко (без това не може), но повечето неща са истина! За подвизите на Хван и неговите ученици като разузнавачи в Корейската война срещу американците през 1950-53 г. се разказва в корейския филм “Заповед 027” (даван е в България преди около 20 години); там са се снимали като актьори и каскадьори много негови възпитаници. Мир на праха му!

    GD Star Rating
    loading...

Comments are closed.